Не може да го сравнявате сега с 97-ма. Тогава още народа имаше някакви сили, имаше и вяра че нещо може да се промени, но сега вече няма кръв за нищо. Милион и половина са емигрирали от тогава ако не и повече и то все точно тези младите, които могат да подемат инициатива за такова нещо....тук останаха само малцилствени групи и 2 и половина милиона пенсионери. Тук съм и не съм избягал, защото все още си мисля че има някаква частичка надежда, но от ден на ден все по-лошо става и сега ако не се вземат мерки не знам кога.
Но, най-голямата истина е че не ние самите можем да определяме бъдещето си а конците ги дърпат други, които за съжаление са извън пределите нашата старана и са недостижими. Народа ни е приспан много сериозно
