Spas написа:...което ясно показва нежеланието на властта да се намали престъпността. Аз съм убеден, че трябва да се дадат повече права на гражданите И на полицаите. Хем ние гражданите да можем да си защитаваме семействата и близките, хем народа да има респект към полицията.
Напълно сте прав Spas! Съгласен съм с Вас!
Това в цивилизованите държави се нарича да се защитава личната собственост и личността.
Неприкосновеност на частната собственост както и извършването на Граждански Арест ( Citizen's Arrest ) или задържане на престъпник от Граждански цивилни лица до пристигането на полицията. Това в България го няма. За жалост! Иначе доста от кокошкарите и наглите безнаказани престъпници ще се ослушват дали да нахлуват в Частна собственост и да плячкосват и да изнасилват и да убиват...
A citizen's arrest is an arrest made by a person who is not acting as a sworn law-enforcement official.[1] In common law jurisdictions, the practice dates back to medieval England and the English common law, in which sheriffs encouraged ordinary citizens to help apprehend law breakers.
Despite the practice's name, in most countries, the arresting person is usually designated as a person with arrest powers, who need not be a citizen of the country in which they are acting. For example, in the British jurisdiction of England and Wales, the power comes from section 24A(2) of the Police and Criminal Evidence Act 1984,[2] called "any person arrest". This legislation states "any person" has these powers, and does not state that they need to be a British citizen.
При нас има:
1. Деянието, извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, общественополезно и необходимо, затова при пряко и непосредствено общественоопасно нападение върху държавни и обществени интереси и върху личността или правата на всеки гражданин има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато нападението.
2. Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко действия или бездействия.
Неизбежна отбрана се допуска и срещу нападение от непредпазливи деяния (виж чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс).
3. Субекти на нападението при неизбежна отбрана могат да бъдат не само вменяеми, но и невменяеми, лицата, които не са достигнали определена възраст, за да носят наказателна отговорност, както и тези, които обективно извършват нападение вследствие на извинителна или неизвинителна грешка.
Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. Не се допуска неизбежна отбрана срещу деяния, извършени при крайна необходимост.
4. Нападението е непосредствено не само когато е започнало увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. (Така, ако нападателят действа с огнестрелно оръжие или нож, нападнатият може да се отбранява и преди да е насочен пистолетът или от близко разстояние да е замахнато с нож. - в този смисъл постановлението)
Неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение.
5. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам не е отказал да го завърши, завършил го е и др. ( След като нападението е прекратено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и като извършени при неизбежна отбрана - в този смисъл постановлението.)
Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението.
6. Нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.
Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др.
7. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.
8. При превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно, е ненаказуемо.
Член 12, ал. 3 НК е приложим и при убийствата, извършени при условията на чл. 119 НК, и при телесните повреди по чл. 132, ал. 2 НК.
9. Мнима неизбежна отбрана има, когато деецът поради грешка относно действителността на нападението счита, че има нападение, докато обективно то не съществува (виж чл.14 НК - бел. моя)
Мнимата неизбежна отбрана изключва умисъл за извършване на престъпление. Деянието, извършено при мнима неизбежна отбрана, е престъпление, ако е извършено по непредпазливост и е предвидено като такова в особената част на Наказателния кодекс.
11. При превишаване пределите на неизбежната отбрана, включително и по чл. 12, ал. 3 НК, независимо дали деянията са наказуеми, или не, деецът носи гражданска отговорност за причинените вреди, освен ако не е налице случайно деяние(виж. чл.15 НК и чл. 46 от Закона за задълженията и договорите - бел. моя).
Още за нападението по смисъла на чл. 12 НК:
Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите.Обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др. Бездействието обаче също може да се оцени като нападение по смисъла на закона, ако деецът е бил длъжен по закон да действа и бездействието му реално застрашава непосредствено да увреди държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Например, ако стрелочник не вземе мерки за правилно насочване на идващ влак, а при саботаж, вредителство и др. длъжностните лица, за които съществува задължение да действат, не вземат мерки и бездействието им създава непосредствена опасност да настъпят общественоопасни последици, всеки гражданин има право да ги принуди да изпълнят задълженията си по служба. на общо основание.
На деянията, извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана, тъй като нападнатият има право да се защитава и неговото деяние е правомерно.
Още за превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12 НК:
В чл. 12, ал. 2 НК е посочено, че превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има само ако защитата явно несъответства на характера и опасността на нападението. Последните трябва да се преценяват с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай, защото между тях не може да се прави точно разграничение и някои обстоятелства могат едновременно да имат значение и за характера, и за опасността от нападението. Към характера на нападението се отнасят примерно видът и обектът на защита - обществените отношения, които се засягат, а когато нападението е престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с оглед на която законодателят е дал и съответна квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и средствата, с които се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието и др. Следователно защитата може и да не съответства на нападението, когато с оглед определящите съответствието между нападението и защитата обстоятелства надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Оттук изводът, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение. Деянието, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, е неправомерно и срещу него е допустима неизбежна отбрана.
Sent from my iPhone using Tapatalk