Соц. спомени

[777]

Както се казва, авторът е от тия хорица, дето се чувстват истински нещастни, ако не могат да си позволят някой луксозен модел телефонче, или пък не зърнат, за удовлетворение на душата, последен модел мерцедес на улицата!

Струва ми се, че нещо си объркал коя е първата страница. Аз съм авторът и ако прочетеш първото мнение може да размислиш къде виждаш телефони и мерцедеси. Темата беше основно за онова плодово мляко. Освен ако не смяташ, че са го продавали в Кореком.

Относно храната и вкусовете - достатъчно е да се каже, че пиеш даденото мляко, 2-3-4 пакета един след друг и спираш когато не ти се пие повече течност. При сегашните подобия - пиеш и след малко добиваш допълнителни вкусове от подсладителите и ти минава желанието. А ако изпиеш 3-4 поред може да се отвратиш за година напред. Смисълът на темата беше такъв: Защо един хубав продукт не се възстанови и сега - ако рецептата не е изчезнала и неразгадаема. Сума бизнесмени с излишък от пари се чудят какво точно да подхванат, но никой не иска да пробва да произвежда нещо истинско. Всички искат да са като другите - слагаме еди какви си Е-та "защото така се прави в днешно време" и давай напред с поредния "нов" продукт (най-вече ново име).

[forski]

forski, хайде да не вземаме за пример ония "нефтени паразити". Ако не е нефта, ще имат те неоплани и тринитрони на кукуво лято.
Да сравняваш един ученолюбив и трудолюбив народ, какъвто бяхме тогава, с простите и мързеливи араби е направо обидно.
В крайна сметка достойнството не се измерва с "домашни потреби".

В крайна сметка на никой не му пукаше тогава колко му е хубаво киселото мляко и колко са ни качествени саламите и сиренето. Колко бяхме ученолюбиви и трудолюбиви не знам, понеже всичко беше дефицит всичко се намираше по-втория начин и с рушвети. Нямаше нищо и за всичко се чакаше, навсякъде се търсиха връзки и се даваха рушвети. В магазините имаше стока колкото да не умрем от глад, масово по-селата се отглеждаше всичко защото нямаше от къде да се купи.
Гледайте стари български филми бе клолеги, там много точно и ясно е показано какъв всъщност ни беше живота тогава, какви са ни били ценностите, и какво сме представлявали като общество, няма нищо по-показателно от старите български филми
Баш майстора, Оркестър без име, Дами канят, Селянина с колелото, Вчера, Маргарит и Маргарита, Топло, Опасен чар, Двойникът, Вилна зона, Зона Б5, Маневри на петия етаж, Търси се съпруг за мама, Да обичаш на инат, От нищо нещо и т.н.

[eng]

forski, хайде да не вземаме за пример ония "нефтени паразити". Ако не е нефта, ще имат те неоплани и тринитрони на кукуво лято.
Да сравняваш един ученолюбив и трудолюбив народ, какъвто бяхме тогава, с простите и мързеливи араби е направо обидно.
В крайна сметка достойнството не се измерва с "домашни потреби".

В крайна сметка на никой не му пукаше тогава колко му е хубаво киселото мляко и колко са ни качествени саламите и сиренето. Колко бяхме ученолюбиви и трудолюбиви не знам, понеже всичко беше дефицит всичко се намираше по-втория начин и с рушвети. Нямаше нищо и за всичко се чакаше, навсякъде се търсиха връзки и се даваха рушвети. В магазините имаше стока колкото да не умрем от глад, масово по-селата се отглеждаше всичко защото нямаше от къде да се купи.
Гледайте стари български филми бе клолеги, там много точно и ясно е показано какъв всъщност ни беше живота тогава, какви са ни били ценностите, и какво сме представлявали като общество, няма нищо по-показателно от старите български филми
Баш майстора, Оркестър без име, Дами канят, Селянина с колелото, Вчера, Маргарит и Маргарита, Топло, Опасен чар, Двойникът, Вилна зона, Зона Б5, Маневри на петия етаж, Търси се съпруг за мама, Да обичаш на инат, От нищо нещо и т.н.

Е добре де, имало е дефицит-ясно.Сега като няма дефицит колко процента от народонаселението може да си позволи да си купи НОВ апартамент, НОВА кола, качествен салам, не онзи от лев и двайсе.Качествено кисело мляко, качествена луканка чието кило е 22 лева и нагоре.Да имаше много минуси по оня строй, но плюсовете са били очевадни-Армия, Образование, Медицинско обслужване.Преди са давали рушвети - сега не се ли дават?Ако преди си дал шише ракия и някоя кутия бомбони сега започват от 100 кинта нагоре без таван на сумата. Не тъжа за онова време, но за някой случай един комшия е много прав , като казваше " Тогава Господ ходеше по земята". Принципа доколкото съм запознат тогава е бил - каквото е в магазина да го има на масата, сега дали е така?

[forski]

А колко процента от народо населението щяха да си хванат чантата и да избягат от така хубавата и подредена България тогава ако можеха ... много, защо ?

[eng]

А колко процента от народо населението щяха да си хванат чантата и да избягат от така хубавата и подредена България тогава ако можеха ... много, защо ?

Който е искал го е направил и тогава, а тогава дали са ходили на бригади за ягоди и малини в другите държави например? Сега като излизат колко процента от тях работят бяла работа?
И да това беше сериозен минус тогава, не го отричам. Но на фона на всичко останало лично за мен не е било проблем.

[777]

Малко пояснения може да направя. Липсите и връзките поне в хранителната сфера започнаха долу горе след идването на Горбачов. Предполагам разходите покрай Афганистан, Чернобил и ниските цени на нефта са се отразявали. Но до средата на 80-те в магазините беше пълно с всякакви неща. Луканката нямам точен спомен - може да е била 22лв/кг. Помня, че суджукът беше по 16лв (истински) и не беше голям дефицит. Като цяло дефицитът при всичко, включително и колите е по една и съща причина: не-пазарна икономика. Казано с други думи - работи някакъв завод, плаща на N работници и служители и произвежда луканки. Обаче държавата определя цена от 22лв/кг, а реално себестойността е 50лв/кг. Ако я пуснат по 50лв ще излезе, че заплатите на населението са много ниски. Цена от 22лв е по-приемлива, но наличието на пари у хората води до бързо изкупуване. Няма как да направят 5 нови завода поради 2 причини - едната е, че трябва време да се построят заводите и да заработят. Втората причина е, че реално луканката се произвежда на загуба и увеличаването на производството значи още загуби за бюджета. Затова правят някакво количество, пускат го равномерно по магазините. Магазинерите крият поне 1/3, ако не и повече и я пласират на хора с връзки. Останалото се разграбва на късмет - който оцели момента или чуе навреме и виси 2 часа на опашка. По същите причини има чакане и връзки за телевизори и автомобили. Като чета обаче какво е било в СССР - ние сме били в много добро положение. При тях за салами и луканки са трябвали сериозни връзки или московско жителство. Относно техниката бих казал, че през соц-а беше по-добре. По простата причина, че тогава руските касетофони бяха много зле, но с връзки и долари си вземаш идеален японски от Кореком и му се радваш поне 5 години (и работи още 20г). А сега и най-скъпия модел да си купиш, пак е произведен в Китай, може да дефектира по всяко време и след 20г почти гарантирано няма да работи. А радостта трае 1-2 седмици.

А колко процента от народо населението щяха да си хванат чантата и да избягат от така хубавата и подредена България тогава ако можеха ... много, защо ?

Който е искал го е направил и тогава, а тогава дали са ходили на бригади за ягоди и малини в другите държави например? Сега като излизат колко процента от тях работят бяла работа?
И да това беше сериозен минус тогава, не го отричам. Но на фона на всичко останало лично за мен не е било проблем.

Разликата "тогава и сега" беше, че преди много трудно се бягаше, но после си уреден с прилична работа - по пропагандни причини и поради малкия брой бежанци. Докато сега всеки може да хване автобуса и да замине, но никой не го чака и иска и му плащат като на циганин.

[forski]

Да Русия покриваше загубите на целия блок, но накрая и този балон гръмна, и то качествено!
Хубавите ми спомените ми от соца са че техниката беше супер качествена, но не руските или българските боклуци а западнaта такава!

[НарКол]

В крайна сметка на никой не му пукаше тогава колко му е хубаво киселото мляко и колко са ни качествени саламите и сиренето.

Е, не е така, имаше си БДС и се спазваше.

В магазините имаше стока колкото да не умрем от глад, масово по-селата се отглеждаше всичко защото нямаше от къде да се купи.

Отглеждало се е заради аграрните традиции в тая страна. И сега баща ми си гледа зеленчукова градина на село макар и да не е беден. Но предпочита да си къса пресни домати от градината вместо да купуват от магазина/пазара/Кауфланд.
Погледни само сградния фонд около тебе - голяма част от него е построена по време на социализма - блокове, къщи по на 2-3 етажа по села и градове. А сега повечето хора не само не могат да построят къща, но и нямат пари да си сменят олуците и да си закърпят покрива. Особено по селата.
Това за бягането от България е малко като легенда, пропагандирана от либералните кръгове.
Сега като има "свободно движение на хора и капитали" та направо сме цъфнали и вързали - цяла Европа се напълни с мангали и се чудим как да ги спрем и какво да ги правим.

[777]

През соц-а всеки, който избяга на Запад му дават убежище като политически бежанец, уреждат му работа дори да е посредствен като възможности. Ако има умения и желание няма пречки да върви напред. От една страна соц, страните ограничават емиграцията и нямат проблем да поемат 50-100 човека. От друга - къде с писма, по телефон или чрез познати се връща информация колко добре е животът в "свободния свят" и се води пропагандна война със социализма. (Изобщо не съм му поддръжник, но отбелязвам как и защо са се случвали нещата, а сега не е същото.) Така всички тук знаехме, че избягаш ли в Германия или САЩ си живееш много добре. Оставаше впечатление, че всички хора там са така просто защото е капитализъм, а не че беглецът се урежда като специален случай.

[Кайзен]

Разказваш митове и легенди, колега 777.
Никой на никого не е давал работа в Германия. По една или друга случайност се запознах с няколко българина в Германия, които са "избягали" преди да падне стената. Двама от тях нямат нито един работен ден в немско и с умиление разказват за 90-те години, когато са се занимавали с внос на автомобили.

[777]

Разказваш митове и легенди, колега 777.
Никой на никого не е давал работа в Германия. По една или друга случайност се запознах с няколко българина в Германия, които са "избягали" преди да падне стената. Двама от тях нямат нито един работен ден в немско и с умиление разказват за 90-те години, когато са се занимавали с внос на автомобили.

Дават им статут на бежанци и право да работят. Ако не им се работи, вземат поне социални помощи. Ако са очаквали да им подарят по един мерцедес щом пристигнат е нормално да са разочаровани. Не разбрах за тия българи - какво умиление за 90-те години, ако са избягали преди това?

[НарКол]

Не разбрах за тия българи - какво умиление за 90-те години, ако са избягали преди това?

След 1989-а можеха да се връщат в България без някой да им държи сметка. И са внасяли коли, за да ги продават на ошашавения нашенец с баснословни печалби. Затова е умилението, заради лесните пари.

[Кайзен]

Съгласно един закон от 1969г бежанците, които са получили официален статут на чужденци Не са имали право да работят без разрешително за работа. Този закон е изменен през 1984, където бежанците се разделят на две групи: от източния блок и всички останали. Та тези от източния блок след получаване на статут на бежанец НЕ са можели да работят законно още една година.
Затова нашенците (заедно с много сърби) са се занимавали главно с (незаконна) търговия на автомобили втора употреба в първите години от своя престой и в началото на демокрацията.

П.П.: Както НарКол е написал докато аз също съм поствал.

[777]

Добре, но човек избягал в Германия преди 1989 и не работил "1 ден" оттогава до сега, плюс изяви като вносител на коли на старо не може да се нарече "активно търсещ работа". По-скоро авантюрист и безделник. Или са работили нещо криминално или са карали на социални помощи, т.е. упорито не са искали да работят. Ограничението от 1 година след получаване на статута е подробност ако човекът е от 15-20г там.

[Кайзен]

Не е подробност, а ясен текст в закона. Няма значение от кога си бил там. След като получиш документа на бежанец, чакаш една година, и чак след това разрешително за работа.

Ако някой си мисли, че намирането на работа в западна Германия е било лесна работа, нека да гледа няколко интервюта от нощта на падане на стената. Как източняците милеят за своята държава и негодуват срещу безработицата на запад. Има и няколко филма след обединението на Германия, в които се споменава и проблема с повишения брой на самоубийства на източногерманци останали без работа, пробвали на запад, неуспели да намерят работа, върнали се по родните места и се самоубили в отчаяние.

Покрай 25-годишнината от обединението бяха предоставени много статистики, имаше и един филм с много интервюта. Та в този филм много от източногерманците милеят за миналото, точно както и много хора от източния блок.

В България, Сърбия и Румъния някои бежанци са развили много митове и легенди за живота на запад. "Герои", като този от тази тема - http://zaedno.de/forums/viewtopic.php?f=32&t=21375
сигурно като се върнат в България за отпуската през лятото потдържат легендите за невероятния живот на запад. Все пак той ще е подарил кола на мама и тате за 8000€.