Въпрос за дълг към Jet Credit

[Salvatore]

Кое решение четете, нямам идея, но нещо не е което трябва:

http://www.vks.bg/vks_p10_152.htm

[groznika]

Ето още една интересна статийка по въпроса:
http://www.blitz.bg/news/article/352585?utm_medium=Facebook&utm_campaign=blitz&utm_source=blitz

[mladen_79]

Ето ви едно решение , който има интерес , и е изпаднал в подобна ситуация нека да чете :
Р Е Ш Е Н И Е № 435
гр. Сливен, 23.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ-ми граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ЖЕЛЯЗКОВА
при участието на съдебен секретар А.В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 113 по описа на СлРС за 2014 год., за да се произнесе, съобрази:

Предявен е положително установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 327 и сл. от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „С.Г.ГРУП" ООД твърди, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.Д.М., за което е образувано ч.гр.д. № 4699/2013 г. по описа на Районен съд Бургас. В рамките на предвидения от законодателя 14 дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което е предявен настоящия положително установителен иск.
Сочат, че предявяват исковата си претенция въз основа на договор за цесия от 13.01.2012 г. сключена по силата на чл. 99 от ЗЗД между „С.Г. Груп" ООД, ЕИК 148062016, седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. "Васил Левски" № 20, представлявано от управителя Султанка Иванова Цампарова, в качеството си на цесионер и „Космо България Мобайл" ЕАД, ЕИК 130460283. седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Захариас Коцибос, в качеството си на цедент, съгласно който „Космо България Мобайл" ЕАД прехвърля на „С.Г. Груп" ООД свои съществуващи и изискуеми вземания по договори за мобилни услуги и анекси към тях срещу трети задължени лица.
Разясняват, че цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Твърдят, че приложения по делото договор отговаря на заложените от законодателя изисквания и правно индивидуализиращи белези за действителност от гледна точка на формалните изисквания на законодателя по силата на който „С. Г. Груп" ООД е встъпил в правата си на кредитор в настоящото производство, въз основа на валидно правно основание и съгласно него ищецът-кредитор, придобива права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Сочат, че съществуващото и неизплатено до момента парично задължение към „Космо България Мобайл" ЕАД е прехвърлено на „С.Г. Груп" ООД е било включено в предмета на договора за цесия, видно от приложеното по делото Удостоверение, изходящо от цедента „КБМ", с изх. № 239 от 02.09.2013 г., от което е видно, че вземането на С.Д.М., произтичащо от договор за мобилни услуги и /или апарати на лизинг към 13.01.2012 г. е прехвърлено на „С. Г. Груп" ООД, в качеството му на цесионер и с правата на кредитор. Съгласно т.3.5 на Договора за цесия цедентът заявява, че между „КМБ" ЕАД и длъжниците, чиито вземания съществуват други правоотношения във връзка с които всеки един от длъжниците може да откаже да изпълни на валидно правно основание своите задължения.
Излагат аргументи, че длъжника е уведомен с препоръчано писмо с обратна разписка от фирма „Тип Топ Куриер-Бургас", като ответникът го е получил на 02.04.2013 г., видно от представената с исковата молба обратна разписка № 8735142.
Считат, че длъжникът е уведомен надлежно както за извършената цесия, така и за издадената заповедта за изпълнение с покана за доброволно изпълнение. Сочат, че съществуват и други методи, съгласно които е налице редовно уведомление, като например получаването на искова молба, с приложените към нея доказателства, което е залегнало в следните решения: Решение № 50 от 07.02.2013г. на ОС Пазарджик; Решение №33 от 01.02.2013г. ОС Пазарджик; Решение от 15.02.2013 г. на ОС Плевен; Решение по гр. д. № 762/2011 г. РС Видин; Решение № 244 от 23.01.1960 г. по гр.д. № 8461/59 г.; Решение от 27.07.2005 г. ВАД № 18/2005г. В същия смисъл е практиката на Върховен съд, като Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о. ТК, в което съдът в изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК приема за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава не връчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.
Считат, че исковата молба, ведно с даденото от стария кредитор упълномощаване на новия да съобщи цесията, отразено и в чл.5 от договора за прехвърляне на вземания и връчването им на ответника имат значение на съобщение по чл.99, ал.4 от ЗЗД, следователно е изпълнено. По този начин всъщност всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени.
Съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ответницата дължи главница в размер на 208.28 лв., съгласно сключен договор за мобилни услуги с фабричен номер на заявка № 60288953 от дата 17.08.2009 г., с индивидуален клиентски номер на договора М01910583, за което е издадена фактура № 7146306571 от 05.06.2010 г., с отчетен период 05.05.2010 г., мораторна лихва за забава в размер на 59 лв., начислена за период от 24.06.2010 г. до 24.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 12.06.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 169 лв., представляваща направените разноски включващи 25 лв. за държавна такса и 144 лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 4699/2013 г. по описа на БРС.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата С.Д.М., че дължи на ищцовото дружество "С.Г.ГРУП" ООД сума в размер на 208.28 лв., представляваща главница, произтичаща от договор за мобилни услуги с фабричен номер на заявка № 60288953 от 17.08.2009 г., с индивидуален клиентски номер на договора М01910583, сключен между ответницата С.Д.М. и „Космо България Мобайл" ЕАД, за което е издадена фактура № 7146306571 от 05.06.2010 г. с отчетен период 05.05.2010 г. до 04.06.2010 г., с абонатен № 001948806, с краен срок на плащане 23.06.2010 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 59 лв. за период от 24.06.2010 г. до 24.03.2013 г. /дата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК/, ведно със законната лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и направените разноски по заповедното производство в размер на 25 лева за заплатена държавна такса и 144 лева за адвокатско възнаграждение. Претендират присъждане и на направените разноски по настоящото производство.
По делото е постъпил писмен отговор при усл. на чл. 131 от ГПК от ответницата, с който оспорва твърдяното обстоятелство в исковата молба, че дължи по фактура № 7146306571 от 05.06.2010 година потребените мобилни услуги. Намира, че фактура № 7146306571 от 05.06.2010 год. обективира две задължения: 131,44 лева - неустойка предсрочно прекратяване на договора и 76,84 лева с вкл. ДДС услуги и задължения от предходни периоди, двете са на обща стойност 208,28 лева.
Възразява, че в договора не е предвидена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, поради което счита, че тя не се дължи от потребителя на мобилни услуги. Освен това счита, че за отчетен период от 05.05.2010 г. до 04.06.2010 год. на ищцата е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор, което се доказва от обстоятелството, че най-рано на 05.05.2010 и най-късно на 04.06.2010 година договора на ответницата С.М. е бил вече прекратен, като от представените доказателства с исковата молба не става ясно на коя дата точно е прекратен договора за мобилни услуги, но давността за вземанията започвала да тече от датата на прекратяване на договора, а не от датата на издаване на фактурата.
Задължението от предишния периоди в размер на 76,84 лева, с включен ДДС не е посочено кога е възникнало, като не възразявам, че не е възникнало на 05.06.2010 г. при издаването на Фактура № 7146306571 от 05.06.2010 год., а в по-ранен период, преди 05.05.2010 г. Намира, че двете задължения обективирани в Фактура №7146306571 от 05.06.2010 година, издадена за периода от 05.05.2010 г. до 04.06.2010 г. са погасени по давност, тъй като те не са станали дължими с издаването на Фактура № 7146306571 от 05.06.2010 година, а са станали дължими от датата, когато стойността на потребените мобилни услуги е станала дължима, т.е. от 05.05.2010 г., това произтича от датата на прекратяване на договора за мобилни услуги, което е най-късно на 04.05.2010 г. Давността за претенциите за неустойка е изтекла на й-късно на 04.05.2013 год.
В тази връзка счита, че вземането на „Космо България Мобайл" ЕАД е погасено по давността за периодичните плащания, тъй като такава е изтекла към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4699/2013 година на РС Бургас.
Сочи, че извършената цесия на вземане не може да продължи изтеклия по отношение на ответницата три годишен погасителен давностен срок, тъй като вземанията имат периодичен характер.
От друга страна подаденото заявление за издаване на Заповед за изпълнение е депозирано на 12.06.2013 г. по ч.гр.дело № 4699/2013 г. по описа на РС Бургас, следователно към тази претенциите към ответницата вече са погасени по давност, поради което счита, че следва да се отхвърли предявения иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4699/2013 на БРС.
В тази връзка намира, че всички суми посочени в заповедното производство са неоснователни, поради което моли да се отхвърлят изцяло исковите претенции, като погасени по давност. Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща пълномощник или представител. Със становище поддържат исковите претенции. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който оспорва исковете напълно и моли за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на разноски.
След преценка на събраните писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 12.06.2013 г., по което е издадена Заповед № 3024 от 13.06.2013 г., съгласно която ответницата следва да заплати главница в размер на 208.28 лв., съгласно сключен договор за мобилни услуги с фабричен номер на заявка № 60288953 от дата 17.08.2009 г., с индивидуален клиентски номер на договора М01910583, за което е издадена фактура № 7146306571 от 05.06.2010 г., с отчетен период 05.05.2010 г., мораторна лихва за забава в размер на 59 лв., начислена за период от 24.06.2010 г. до 24.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 12.06.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 169 лв., представляваща направените разноски включващи 25 лв. за държавна такса и 144 лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 4699/2013 г. по описа на БРС.
По делото е представен заверен препис от Договор за мобилни услуги от 17.08.2009 г., сключен между ответницата и ”Космо България Мобайл” ЕАД, със срок от 24 месеца. За направените и използвани услуги е издадена фактура № 7146306571 от 05.06.2010 г., с отчетен период от 05.05.2010 г. до 04.06.2010 г. на абонатен № 001948806 и краен срок за плащане 23.06.2010 г., на обща стойност от 208,28 лв., видно от представения по делото препис от фактурата.
По делото е представен заверен препис от Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2012 г., от който е видно, че на същата дата ищцовото дружество „С.Г.Груп” ООД е сключило с ”Космо България Мобайл” ЕАД договор, по силата, на който последно цитираното дружество, в качеството му на цедент е прехвърлило възмездно на ищеца „С.Г.Груп” ООД, в качеството му на цесионер вземанията, произтичащи от договорите за мобилни услуги и анекси към тях, описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора за цесия.
От представения по делото заверен препис от Удостоверение от 02.09.2013 г. с № 239 е видно, че с договора за цесия е прехвърлено вземането срещу ответницата С. Д.М. от мобилния оператор ”Космо България Мобайл” ЕАД на ищцовото дружество „С.Г.Груп” ООД на 13.01.2012 г. с договор за цесия, като най-отдолу е отразена дата 02.09.2013 г. Липсват данни, относно дали това удостоверение е стигнало до ответницата, която е записана като адресат в т. 2 на удостоверението.
По делото е представено уведомление за цесията до ответницата С.М., с което ищцовото дружество е адресирало уведомление до нея в което й съобщава, че на осн. чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от името на ”Космо България Мобайл” ЕАД я уведомяват писмено за сключения договор за цесия от 13.01.2012 г. между ”Космо България Мобайл” ЕАД и „С.Г.Груп” ООД, по силата на който задължението й към мобилния оператор възникнало по договора за мобилни услуги и в размер на 208.20 лв. е прехвърлено към „С.Г.Груп” ООД.
След уведомлението за цесия е приложена обратна разписка за доставка на пратка № 8735142 с подател „Дайрет Сървисис 1- „С.Г.Груп” ООД от 02.04.2010 г. , като обаче в отразеното недоставена е отбелязано основание друго, а именно офиса е в ремонт, а получателя е посочена С.М.. Куриера е Тип Топ Куриер – гр. Бургас. Поръчката е направена на 25.03.2013 г., а срока за доставянето е 03.04.2013 г. В разписката е отразено следното: 1 бр. писмо, като обратната разписка е върната в цялост на подателя. Всъщност не е налице редовно уведомление на длъжника за извършената цесия, т.е. уведомлението за цесия не е достигнало до адресата.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Разпоредбите на чл. 99, ал.1-3 от ЗЗД предвиждат, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предвиждат още, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, както и че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е действително и тогава, когато предишният кредитор не е съобщил за него на длъжника.
Според разрешението дадено с Решение №32 от 09.09.2010г. на ВКС по т.д.№438/2009г., II т.о., ТК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК, и според разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съставлява задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл.26, ал.2 от ЗЗД.
В разглежданият случай процесния договор за цесия не е придружен с описаното в същия Приложение №1, т.е. липсва индивидуализация на прехвърлените със същия вземания, по основание и по размер и спрямо конкретния длъжник. Приложеното по делото удостоверение освен, че не съставлява част от договора, също така не определя /индивидуализира/ прехвърлените вземания по размер и основание спрямо длъжника. Ето защо се налага извода, че договорът за цесия е недействителен, респективно че същия не е годен да установи вземане в полза на ищеца.
Дори да не се сподели извода, че процесния договор за цесия е недействителен, то липсата на индивидуализация на конкретното вземане от ответника, препятства възможността да се провери дали ищцовата страна е носител на правото да го реализира. Ето защо следва извода, че ищцовото дружество не установи материално правната си легитимация, което има за резултат неоснователност на претенцията му.
Отделно от горното следва да се има предвид, че по делото липсват доказателства цесията да е била съобщена на длъжника. Не са представени доказателства за връчване на съобщения до ответницата за цесията надлежно от цедента „Космо България Мобайл” ЕАД. Липсват представени справки от „Дайрект Сървисиз” ООД, от които да е видно, че на ответника са били изпращани писма от ищеца, и те да са достигнали до ответника, както и дали са били съставени от името на цедента. Има една обратна разписка, от която е видно, че не е доставена до адресата - ответницата.
Нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цели да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд. Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 150 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 147/2008 г., I г. о., ГК.
С оглед горепосоченото съдът намира, че иска е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
На ответницата следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 150 лв., платими от ищцовото дружество представляващи стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ръководен от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „С.Г.ГРУП" ООД, ЕИК 148062016, седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. "Васил Левски" № 20, представлявано от управителя С. И. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, „Бизнесцентър „Ботонакис”, ет. 5, чрез адв. В. Г. от САК за признаване за установено, че С. Д. М., с ЕГН … от гр. С., ул. „О.” № ., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.” № ., офис № ., чрез адв. С. от АК – С. дължи на ищцовото дружество, сумата от 208.28 лв. /двеста и осем лева и 28 ст./, представляваща главница по сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от „Космо България Мобайл” ЕАД с фабричен номер на заявка № 60288953 от 17.08.2009 г., с индивидуален клиентски номер на договора № М01910583/05.02.2010 г., за който е издадена фактура № 7146306571 от 05.06.2010 г., с отчетен период от 05.05.2010 г. до 04.06.2010 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 59 /петдесет и девет/ лв., начислена за период от 24.06.2010 г. до 24.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 12.06.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 169 /сто шестдесет и девет/ лв., представляваща направените разноски, от които 25 лв. за държавна такса и 144 лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 4699/2013 г. по описа на БРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „С.Г.ГРУП" ООД, ЕИК 148062016, седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. "Васил Левски" № 20, представлявано от управителя С. И. Ц., с ЕГН …, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България” № 75, „Бизнесцентър „Ботонакис”, ет. 5, чрез адв. В.Г. от САК ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. М., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.” № ., офис № ., чрез адв. С. *** направените по делото разноски в общ размер на 150 /сто и петдесет/ лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

[Pichaga]

горното решение е правилно
но имайте предвид, че такива грешки при продажба на вземанията /недостатъчна индивидуализация, липса на редовно уведомяване на длъжника/ се правят все по -рядко от продавача и купувача на вземането. Т.е. да се разчита на това вече не е много сериозно. Пропуски ще има, но все по -малко и по-малко. Спомням си преди 5-6-7 години една цесия редовна нямаше, сега вече принципно са си редовни с малки изключения. Иначе грамотно, правилно и справедливо решение

[Salvatore]

Тя цесията е просто нещо, ама не е за прости хора. Грешат заради грешните си намерения, не за друго. Все пак цесията е измислена за улеснение на търговците-да им е по-бърз оборота, а не събирачите на дългове да се чудят как да направят от цесията повече пари, отколкото би направил цедента, ако сам си бе събрал вземането...