How To: Лято

[me4ou]

Здравейте, колеги,
Подех едно пътешествие с моето бусче и приятелката ми. Смятам да го споделя с вас в писмена форма. Надявам се да ви е интересно!

Ден 1
31.07.2016
Пробег: 130км
След дълга седмица на редактиране на технически и организационни проблеми, към 10 сутринта най-накрая се отправихме на пътешествие. Първата дестинация – Врачански Балкан.
След неуспешен опит за тръгване и счупване на скоростния лост в петък, два дни и малко заварки по-късно отново бяхме готови за приключения.
Изминах точно 600м. От нулиране на киломретажа, когато той спря да отчита. (стар проблем – от време на време спираше да брои, баща ми се опита да го редактира и явно успя – оконачателно) За щастие скоростомерът работи, макар да показва с 20км/ч повече.
Стигнахме точно до ОМВ на Ботевградско когато се чу интересен звук от задно ляво колело – беше се скъсал пирона на накладката... С едно винтче от Баумакс проблемът беше решен на този етап, после ще му мисля.
Към 11:30 успяхме да напуснем София. Бусът все още ми е леко чужд и не съм му свикнал съвсем. Жегата никак не облекчаваше напрежението ми по пътя, но пък на помощ дойдоха курабиите на баба.
На територията на близкия северозапад определено нещата вървят по друг начин и не е особено подходящо за свикване с буса, но се справих.
Стигнахме до с. Згориград където бяхме набелязали една Екопътека. Установихме, че с Европейски фондове бяха конструирани стълби и мостове, който бяха доста екстремни на моменти.



След слабовпечатляващата пътека, решихме да отидем до Леденика. Пътят от селото до пещерата беше доста неприятен. Разучих подробно тропанията по буса (особено задно ляво колело, което издава изключително отчетлив и силен звук) както и неуморните вибрации от диференциалът, който тресът цялото купе при завой с газ. За мое най-голямо облекчение машината издържа геройски.
Около самата пещера всичко беше чистичко и спретнато, доста внимание беше обърнато на комплекса. Една руса девойка ни посрещна с доста ентусиазъм и ни упъти. Оказа се, че тя ни е ексурзоводката. Първото впечатление от пещерата беше, че името и е заслужено – определено вътре е студено за къси гащи и тениска. Второто паметно нещо беше, колко му е писнало на това момиче да разкава едни и същи работи отново и отново. След кратък 10-15 минутен тур, ни пуснаха лазерно шоу със звукови ефекти, което наистина беше впечатляващо. Проблемът за мен беше, че ме интересуваше пещерата, а това шоу спокойно можех да го видя и в някоя зала в града.
След слизането по разбития, завойчест път, бях леко изморен физически, а психически бях направо изцеден.
След кратка разходка се устроихме на входа на селото до едни стари бивши басейни. Взехме бърз душ, вечеряхме и се трупясахме. Жегата ни беше изсмукала силите.
Дори врачанските реноводи, които бяха решили да си правят купон на близо и между песните не пропускаха да вметнат някой крясък „ЙЕБАНЙЕ“ не успяха да ни нарушат съня.

Обещавам повече снимки за напред!

[Ivo_]

Адмирации за описанието! Поздравления и затова, че въпреки затрудненията не си се отказал от планираното пътуване. Чакам с нетърпение продължение на пътеписа и повече снимков материал занапред.

[p-sound]

Тука нчкой би казал: Къде си тръгнал с този счупен бус,но от опит знам че от ремонти не остава време за хойкане.
Лято е все пак,трябва да ги движим тези возила.Супер обиколка си си направил.

[Sonny_89]

Дори врачанските реноводи, които бяха решили да си правят купон на близо и между песните не пропускаха да вметнат някой крясък „ЙЕБАНЙЕ“ не успяха да ни нарушат съня.

..........

Браво за пътешествието и очакваме още снимки

[Zdravko Zankov]

някой крясък „ЙЕБАНЙЕ“

Типичен изблик на радост по време на запои в района.

[me4ou]

Ден 2:
Пробег: 150км
Събуди ни врачански реновод с 19ка, който от целия плац реши да се паркира точно до нас в 8:30 сутринта.
Закусихме набързо под надвисналия врачански Балкан

, след което тръгнахме към Златна Панега или по точно – Проходна пещера.
Избрахме стар междуселски път, който откровено беше скапан, но бусът го пое мъжки.


Самата пещера беше малко забутана, но определено си струваше. Слиза се от шосето, по едно малко черно пътче и се спира на паркинг, който е по-скоро поляна. Човек по никакъв начин не подозира, че е толкова близо до нещо, толкова внушително. Оставихме буса на сянка и се спуснахме по една тясна пътечка още петдесетина метра. Влизайки в нея, биваш пленен просто.




Ето мен за мярка


Наистина имаш усещането, че някой те гледа през очите на тавана. Любопитно ми е какво би било усещането през нощта.
От пещерата тръгнахме към Гео Парк нещо си Панега. Кротка дълбока река, течеше обградена от гъста растителност. През около 50м. Преминаваш от единия към другия бряг на реката, по едни мостчета, които сякаш бяха конструирани от студент в ТУ – София – вършат работа, но са безкрайно непрактични.


Докато гледах рибите в реката и си мислих, колко много усилия те полагат всеки ден, просто за да останат на едно и също място, а колкото по-нагоре са по течението, толкова им е по-трудно.
Неумолимата жега бързо ни пропъди от това място, в което имаше нещо напомнящо на амазонските гори, които гледаме по Дискавъри.
Хванахме отново главното шосе и се отправихме към с. Яворец.
Най-накрая и аз и бусът си отдъхнахме докато се движехме гладко по перфектният асфалт.
Този ден беше значително по-спокоен, но жегата и ходенето пеш ни умориха, до толкова че в към вече ме болеше главата и просто си легнах.

[me4ou]

Ден 3
Пробег: 166км.
Днес денят започна бавно. С вечеря в градината в с. Яворец. Такава баница не бях ял до сега. Хареса ми. След кратка подготовка тръгнахме към Крушуна.
Пътят след Севлиево беше обгърнат в тунел от дървета, което го правеше приказен, макар и шарената сянка да напряга при шофиране.





Първно минахме прес не безизвестното село Къкрене. Ако не се сещате веднага ще подскажа – Васил Левски. Селото изглежда привидно западнало – ръждясали пътни знаци и прашни пусти улици. В самият му център няма как да се пропусне Къкренското Ханче – сякаш цялото село е оцеляло само заради него.
Посрещна ни едни нисичък човек, с голямо шкембе, който беше нагърбен с ролята на гид. Неясно дали заради малко опит, цигари или желание да ни каже колкто се може повече някак си все не му стигаше дъх. Личеше си обаче, че познава историята добре и с най-голяма радост ни въвеждаше в нея. Реши да започне с това, че Ханът всъщност не е автентичен, ами е бил изгорен до основи и реконструиран по спомените на дясната ръка на Левски, но като изключим слабото начало историите бяха увлекателни и завладяващи. С умерена доза въображение и едно затворено око, човек лесно може да се пренесе век-два назад и да се опита да погледне иначе на реалността. Оказва се, че дори и по време на робство източникът на всички проблеми е бил хорският егоизъм и в частност алчността, но това е само мое заключение.
Продължихме към село Деветаки и намиращата се наблизо Деветашка пещера. Макар и доста подобна на Проходната (ден 2), Деветашката изглежда като плод на някой писател на Научна Фантастика. Величествени зали, растения висящи от широките отвори в тавана, шумът на птици скрити по малките хралупи, както и високочестотния шум на 30 000 прилепа из пукнатините. Посредата на пещерата има бистро шумолящо поточе, сякаш взето от алпинеума в двора на някой богаташки замък.
Изпитваш смиреност и спокойствие.





Стигнахме до заветните Крушунски водопади. Много шум за нищо (според мен). Да има водопади, да има кристални вирове, да красиво е, но чак толкова? Голяма част от пътеките бяха затворени вероятно защото мостовете, до които те водят са срутени, но с малко заобикаляне, се стига до всичко. И все пак нищо не грабна вниманието ми, с изключение на 3-4ма мургави събратя, които изпозваха скалите за увеселителен парк и видимо бяха дошли за да си покажат... магарията.





Навръщане избрахме нетипичен маршрут през гр. Летница и едно забравено от бога шосе, по което срещнахме само 4-5 коли всичките на чужденци. За пръв път ми стана лошо, докато шофирам. Машината отново бе подложена на достойни натоварвания и отново надмина всичките ми очаквания – отличен автомобил.

[Zdravko Zankov]

Лека корекция колега,надявам се няма да се сърдиш.
Крушунските се посещават пролетта,тогава е пълноводно.

[musuibie]

Много готино разказваш, много готини снимки и много готина разходка!
Бравос!

[Mihailov78]

Така се живее Много хубаво разказваш колега, радваш ни всички

А тези автомобили са създадени за това! Въпреки че вече са ретро и се държат на пътя с много повече разходи и труд - но всички знаем че са обичани, а това не се мери с пари.

[bobovo]

Браво за разказа.Изчетох го на един дъх.

[Vlad777]

Продължавай колега - очакваме и други летни истории. А защо да не се включат и други колеги?

[radio182]

Тука нчкой би казал: Къде си тръгнал с този счупен бус,но от опит знам че от ремонти не остава време за хойкане.
Лято е все пак,трябва да ги движим тези возила.Супер обиколка си си направил.

Аз от опит знам че счупените вървят най много. Браво колега.

[me4ou]

Така... аз малко се заблеях на морето и занемарих споделянето, но ще гледам да наваксам!


Ден 4:
Пробег: 176км.
Ден четири започна в един пощенски офис в Габрово. Моята баба, а предполагам и Вашите, нямат и-мейл или пък Вайбър и затова реших да я зарадвам с oldschool картичка.



Влязохме в сградата на пощата където лъхаше на дълбок социализъм, личеше си, как едно време хората са се виели на опашки да изпращат писма, пощенски записи или ако имаш свободен цял ден и малко връзки – да се обадиш по телефона, ако си се разбрал с човека отсреща да те чака естествено.
Както и да е – нищо чудно, че тая работа е замряла – моята картичка така и не стигна, въпреки желанието, с което попълних данните и облизах марката.
Тръгнахме към В.Търново, като след спонтанно решение минахме по най-неудачния път към Дряново за да видим пещерата Бачо Киро.
Манастирът не успя да привлече моето внимание, но пещерата беше интересна. Чичкото на входа ни изгледа съмнително като му казахме, че сме студенти, сякаш с голяма доза нежелание прие този факт, или пък така ми се е сторило заради смешният му мустак.
Пещерата доста напомня на детската ми представа за пещера, в която са живеели първобитните хора, или може би това усещане беше посадено от тези господа седнали около този подозрително студен огън.



Разгледахме я за около 20-тина минутки (самостоятелно), минахме и през поредното Чистилище (ако има повечно греховници из форума – почти всяка българска пещера има чистилище).
В самото Дряново има музей на добре известния Кольо Фичето, който ако трябва да бъда честен посетих само заради печатчето в книжката. Не обичам музеи. Реших все пак да му дам шанс и да огледам подробно експонатите, които представляваха макети различни негови творения – обикновено мостове. Гледайки ги човек не може да не се замисли, как някой е стоял десетки часове наред, гледал е чертежи, снимки и т.н. и си е играл да извива десетки дребни телчета или оформя малките детайли по прозорците. Хора с доста търпение и мерак.
Хванахме към Велико Търново, за тези от Вас, които не са ходили горещо препоръчвам!



Определено това е един от любимите ми градове в България. Има перфектна комбинация от история, гледки, население, размери и т.н. Радва ме. До сега не бях влизал в крепостта, но като любител на фентъзи се ентусиазирах – едно е да гледаш на филм как се превзема крепост, друго е да се разхождаш из нея и да добиеш доста по-реална представа за мащаба на цялото нещо и количеството ум, труд и постоянство необходимо за построяването й.



Отново казвам – препоръчвам с двете ръце и един крак!

*Ако все пак отидете там, имайте предвид, че паркирането е меко казано тегаво (освен ако не ви се плаща). Успях да кача буса на един тротоар, прибрах огледалото и притепервах от време на време. Помолих един пияница да го пази. Ако се вгледате се вижда малко от предницата. Поне беше на сянка.



Междувременно колекцията ни от магнити за хладилник започваше да нараства, а таблото на буса играе много добра роля на хладлник. :D



Времето напредна и напуснахме търното около 7. С мръсна газ се отправихме към яз. Тича. Бяхме го виждали само на карта, но реших, че там ще спим и това е.



Пътят беше феноменален, чисто нов асфалт, който буса гълташе с кеф. А наоколо пищни гледки унагледяваха израза „Житнициата на България“, който е така широко употребяван в началното училище.





Денят си отиваше с този прекрасен залез, а ние още не бяхме пристигнали, там където не знаехме къде е.



Изведнъж – гьол.



Набих се в с. Ловец, където имаше малко мургави събратя, които или не бяха виждали бус, или кола от СА или кола изобщо. Врътнах на мегдана и на излизане от селото хванах по едно черно пътче, което ме отведе до едно спокойно закътано място в непосредствена близост до слънчогледова нива. Ако трябва да бъда откровен, цяла нощ брах яко страх.
Толкова звезди на едно място не бях виждал. Ще ми се да имах удачна техника да ви ги покажа, но уви, ще трябва да ги видите сами някой път.
Уникално.

[musuibie]

Евала!
Голям кеф е да ти чете човек писанията гарнирани тъй добре със точните снимки!