Кой, какво видял в Нет-а

Мнениеот **DEKSTAR** » Сря 14 фев 2007 23:02

http://youtube.com/watch?v=aSl_c2DuehQ

http://vbox7.com/play:1d3b2b2f

Майкрософт, .... неговата мама!" (опита ми от работа в САЩ) Работя като програмист в неголяма американска фирма, 30-тина човека, правеща разни пошибалки за прес-автомати. Сглупих като се намесих сутринта в разговори за училището, и взех, та издрънках старата минавка за това "Колко е 2+2х2" Обикновено когато смятат на глас, първо събират, после умножават и получават 8, въпреки, че по правилата на математиката умножението трябва да се извърши първо, поради което верният отговор е 6. Но веднага ме сиктирдосаха и ме нарекоха идиот, защото се получава 8... Аз даже им го написах на хартия, за да стане по-ясно. И тогава се почна...Оказва се, че по правилата всичко се прави отляво на дясно и по никакъв друг начин, затова е 8... а аз съм глупак. Да взема да си прочета както трябва учебниците от училище, а най-лесно, като по- тъп, да взема да си го сметна на калкулатор!!! Особено ме уплаши, че главният счетоводител лично донесе калкулатор и направи демонстрация бурно аплодиран от цялата фирма. (Да, обикновеният калкулатор смята едно след друго, точно както го произнасяме на глас, без да спазва ред на действията) Нямах под ръка научен калкулатор, който спазва реда на действията. Добре, отворих им Microsoft Excel, въведох действията - 6(!) и втрещих цялата фирма. Работата беше прекратена за цели два часа, ходеха с калкулатора от компютър на компютър, и гледаха, тук се полчава 6 а там 8. Уморих се да обяснявам и си отидох на работното място. Оказа се, че основната изненада предстои. На обяд дойде при мен заместник главният счетоводител и клатейки глава, заяви: "Сега разбирам, защо всички ругаят Microsoft - на тях дори Ексела им е бъгав, смята неправилно!"

Мнениеот **Hertz** » Чет 15 фев 2007 0:03

http://www.youtube.com/watch?v=9wAxPwh5 ... ed&search=

:shock

http://vbox7.com/play:cfb78b91

:cry:

Затова си носете пожарогасители!

Мнениеот **Stefan** » Чет 15 фев 2007 19:09

Виждали ли сте автобус на задни гуми :shock

http://www.maniacworld.com/bus-wheelie.htm

Веднъж крал Артур бил пленен от друг цар и бил хвърлен в страшна, мрачна и влажна тъмница. След време обаче на царя му дожаляло за младия крал Артур и му казал, че ще го освободи, ако му отговори на един мнооого сложен въпрос. Отпуснал му една година време да намери отговора, в противен случай го заплашвала страшна и мъчителна смърт. Въпросът бил: "Какво всъщност искат жените?"

Крал Артур изпратил от тъмницата да повикат верния му рицар Гауейн и го заклел да намери отговора на въпроса. Рицарят пламенно поел задачата и за една година успял да зададе въпроса на цялата женска половина на кралството. Естествено, така и не получил два еднакви и поне един смислен отговор. Започнал да губи надежда и черно отчаяние се загнездило в душата му...
В предпоследния ден от изтичащата година дочул слух, че в забравена къщичка в дълбока и непроходима гора, на границата на кралството живее стара, грозна, но за сметка на това много мъдра вещица.
Изпълнен с надежда и без да губи нито секунда, Гауейн се метнал на коня и с всички сили препуснал към къщурката на вещицата. Най-сетне пристигнал. Скочил от седлото и почти останал без дъх се втурнал към излязлата да види какъв, по дяволите, е тоя конски тропот отвън вещица. Запъхтян й задал въпроса.
Старата го погледнала хитро и казала, че знае отговора, но ще му го съобщи само при едно условие - ако обещае да се ожени за нея...
Страшен мрак се спуснал в душата на верния рицар, изправен пред дилемата дали да спаси любимия си крал при тази огромна цена или да се откаже, опозорен, че не е изпълнил клетвата си...
Миг се поколебал и казал, че е съгласен.
Вещицата била ужасна, стара, противна, смърдяща и само с един единствен предизвикателно стърчащ напред зъб.
Ухилила се доволно и казала, че повече от всичко, жените искат сами да се разпореждат със собствения си живот.
Животът на Артур бил спасен и той бил дълбоко признателен на Гауейн за проявения от него подвиг.

Всички се радвали и празнували, а междувременно настъпил и денят на сватбата...
На сватбеното тържество рицарят Гауейн се държал като истински джентълмен, за разлика от отвратителната вещица, която ядяла с ръце, пърдяла на масата (без да се извини при това!) лочела бира, вино и квото там й попадне...

Колкото и да е неприятно, настъпило и времето на първата брачна нощ.
Отлагал колкото могъл Гауейн но накрая все пак трябвало да влезе в спалнята... Държейки се за сърцето, той престъпил прага. И що да види - на леглото лежала най-красивата жена на света, която някой някога изобщо е могъл да си представи!!!

Изпълнен с щастливо учудване, рицарят попитал какво се е случило.
Вещицата отговорила, че за благодарност за доброто му отношение към нея, е съгласна половината денонощие да бъде неземна красавица, а другата половина - ужасна вещица. Само той трябва да избере коя половина да е красавица и коя - вещица.
Гауейн изпаднал в дълбок размисъл...
Какво да избере - дали през деня да се разхожда подръка с красавицата и всички да ахкат и да завиждат, а през нощта да трепери в ужас до дъртото страшилище... или пък през деня всички да му се подиграват заради беззъбото чудовище, но той да наваксва с пълни сили нощем... Така и не могъл да стигне до задоволителен отговор. Махнал с ръка и й казал сама да реши кога каква да бъде.

Като чула това, прекрасна усмивка разцъфнала на прелестното лице на хубавицата. Казала на смелия рицар, че от този момент нататък ще остане завинаги красавица, за да му се отблагодари, че я уважава и й дава възможност сама да се разпорежда с живота си.

И такаааа... Каква е поуката от тази дълга история? Поуката е тази: изобщо няма значение, дали жена ви е млада, стара, страшна, умна, красива или глупава. Тя си е просто една вещица...