Понеже се казаха някой неистини, пък темата е важна, а осван това останах с впечатление, че всеки разбира нещо различно под лагерна хлабина – ето един опит за уточнение.
1. Трябва да се прави разлика между НАЧАЛНА, МОНТАЖНА и РАБОТНА хлабина
1.1
Началната хлабина е присъща само за неразглобяемите таркалящи лагери и е заложена в тяхната конструкция в зависимост от вида и големината, т.е предписана е от производителя на лагера.
Произвеждат се лагери с пет групи хлабини:
– C2 (намалена);
– CN (нормална) – не се означава;
– C3,C4, C5 (увеличена).
Например за радиален сачмен лагер от група CN с d = 30mm, радиалната хлабина е в рамките на 6–23µm
1.2
Монтажната хлабина се осигурява в процеса на монтаж на лагера в лагерния възел. Присъща е за неразглобяемите и разглобяемите лагери, но е от особена важност за вторите. При неразглобяемите лагери може да се получи по-малка или равна на началната. Разглобяемите лагери разчитат единствено на нея, понеже нямат начална хлабина (нали гривните са разделени).
Целта на тази хлабина е да се осигури оптимална работна хлабина, когато лагерът работи при номинално натоварване и температура. Предписва се от производителя на лагерния възел.
1.3
Работна (някой я наричат и действителна, което не е съвсем точно) е тази хлабина, която би се получила при установен режим на работа на лагерния възел, т.е. натоварен с предвидените сили, скорост на въртене и достигнал температурно равновесие. Присъща е за всички лагери. Работната хлабина обикновено е по-малка от монтажната, но е възможно и обратното.
2. За кои точно хлабини говорим?
Естествено, най-важен е крайният резултат, т.е. РАБОТНАТА хлабина. Но тъй като няма лесен начин как да я измерим в работни условия, се ръководим от това, което е предписал производителя за МОНТАЖНАТА хлабина. Предполага се, че той е направил необходимите изчисления и опити, при което е установил определена стойност за монтажната хлабина, постигането на която да гарантира необходимата работна хлабина. Така чрез монтажната косвено контролираме работната хлабина. Това обаче, с уговорката, че всички елементи на лагерния възел са изправни.
3. Каква трябва да бъде стойността на хлабините в лагерите?
Големите работни хлабини водят до несъосности между елементите, вибрации, шум и намаляване живота на лагера със всички последствия от това.
Липсата на хлабини увеличава риска от задиране и разрушаване на лагера и пак има негативни последствия. Ясно е, че работната хлабина трябва да има някаква оптимална стойност. Ето една графика, ординатата на която представлява дълговечността на лагера, а абцисата дава стойностите на хлабините:
Каква стана тя

, досега говорехме за хлабини, а се оказа, че лагерите достигат максимума на своето дълголетие при липсата на такива. Нещо повече – даже когато са леко натегнати.
Изглежда примамливо просто, но в действителност не е. Цяла наука си е и изисква теоретични познания и опит. Показаната графика общо взето отразява действително нещата, но има такова разнообразие от конструкции на лагери и лагерни възли, че понякога се налага да се правят ОБОСНОВАНИ изключения от нея, защото изискванията често са противоречиви. Безпроблемното постигане на максимамума от графиката не винаги е лека задача, особено когато се работи с не особено точни лагери и/или не особено прецизни детайли на лагерния възел.
4. А какво да правим с хлабините в лагерите на задните главини на нашето Фауве?
Най-лесният отговор на този въпрос е каквото препоръчва производителя. Е… да, ама не. Както стана дума по-горе, той упорито отказва да даде тази информация, защото я пази за доверените си сервизи. Какво друго ни остава тогава на нас непросветените специалисти тип "направи си сам", освен да търсим тази информация от разни неофициални източници. И когато най-после се доберем до някакво копие от рода на "Ръководство за…" ни попарват с израз от рода: "Затягате гайката на лагера с … N.m". Ами сега, откъде по дяволите да вземем динамометричен ключ, той много скъп?!
Ясно е, че за да постигнем предписаната монтажна хлабина без необходимите инструменти, за нас ще бъде мисия почти невъзможна. Но ако имаме някой минимални познания, положим необходимите усилия и направим лек КОМПРОМИС, ще постигнем все пак приемлив резултат.
Нека се върнем пак на графиката. Вижда се, че кривата е несиметрична спрямо своя максимум – стръмна лява част и полегата дясна. С други думи, дори и с малко да превишим оптималната стегнатост, съкращаваме живота на лагера катастрофално. От друга страна, полегатата дясна част на кривата ни подсказва възможност за допускане на приемлив КОМПРОМИС С ЖИВОТА НА ЛАГЕРА.
Защо мисля така?
Съвременните лагери от реномирани производители имат достатъчно дълъг живот, понякога съизмерим със стотици хиляди километри изминат път. Съгласно десния клон на кривата от графиката, съвсем спокойно можем да се лишим, например с 1/10 от живота на лагера, което ще рече, че е по-добре да се застраховаме с някакаква минимална хлабина в задната главина, отколкото да рискуваме с катастрофално износване, последвано от задиране на лагера и блокиране на колелото.
Горното важи преди всичко за колеги, които все пак имат някакви умения и искат сами да ремонтират колите си в домашни (гаражни) условия. Тези, който са скарани с техниката, по-добре да ползват услугите на Майстор. Масторите, които имат опит и знаят какво правят, обикновено се справят добре, постигайки "на усет" монтажни хлабини от порядъка на 0.05-0.06 mm, което гарантира работни хлабини близки до 0. Само тези, които са инвестирали в динамометрични ключове и индикаторни часовници, могат да си позволят "лукса" да гонят връхчето от графиката, т.е. да гарантират стегнатост при работни условия.
Уточнение
Написаното по т. 4 важи само за задни главини, лагерувани с два едноредни радиално-аксиални лагера с конусни ролки по схема "О", каквито мисля са на повечето VW с предно предаване. Прилагането му е НЕДОПУСТИМО:
– за предни главини от "Макферсон" окачване;
– за друг вид лагери и лагерни възли, без анализ на ситуацията.
Методът с "мърдащата шайба", за който писа колегата petev, е описан и в някой руски ръководства и мисля че дава добри резултати.