Каква чиста заплата (нето) получавате в София?

[tdi fen]

съгласен,че има пряка връзка между разходите за нормален живот ,а не съществуване и пазара на труда последната година трудно ще се сетя за продукт или услуга цената на които не се вдигнала, работодателите са умни хора смятам ,че знаят как и ще се ориентира ,че да има кой да работи трябва да предложат повече
а за поколението след 2000г не знам тези хора имат съвсем различно мислене и разбирането им за работа и заплащане са съвсем различни от сегашните стереотипи

[cecoa1]

...

Не искам да го кажа грубо, защото те уважавам, та нека кажем, че нещата които си написал са някакъв фактор на пазара на труда, но често са по-скоро пожелателни. Основното си е пазарния принцип на търсене и предлагане. Като има малко склонни да упражняват някаква професия, заплатите се вдигат, както и обратното. Обучението за дадена професия/длъжност е само фактор в това уравнение, но не е само той. Зависимостите са доста, но не много сложни, и се учудвам как начетени хора правят такива....ммм..да не кажа хептен грешни, но половинчати твърдения.

[Petrolhead]

Търсене и предлагане викаш.
В книгите наистина така пише, но книгите са писани във време, в което от София до Виена се е пътувало 2 седмици.
Днес нещата са малко по-различни, ако няма стругари в България, правиш завод в Турция, където има. Ако никога не си чувал за дадена професия, няма как да искаш да станеш такъв.
Резултатите на липсата на квалифицирани кадри я виждате около себе си всеки ден. Идеята за бизнес започва от фризьорски салон, минава през магазин за алкохол и свършва със строителство на многоетажни коптори пълни с мениджъри в А1 и продавачки в Лидл.
Малко по-малко, истинският бизнес започва да заобикаля България, малкото местни дребни ентусиасти ще измрат и ще станем държавата на казината, евтините жени, евтиния алкохол, бръснатите глави и чалгата.
Ама квот такоа, аз ще съм пукнал дотогава, младежта да се оправя

[group®]

Основното си е пазарния принцип на търсене и предлагане.

Е точно де

Тоест е същото като покупка на кола - собственика иска да вземе максимално, а купувачът да плати минимално.
Не можеш да седнеш и обясняваш, че ти трябват пари за наем, храна, маратонки и затова искаш повече за колата (или плащаш по-малко за нея - все тая). Има си някакви фактори, които определят цената с + - някакъв диапазон и това е.
Толкова е просто.

[cecoa1]

Просто е, ама разходите са си фактор. Щото оказват влияние върху броя желаещи да го работят това нещо на определеното място(за определени пари). И то всъщност нищо не обясняваш, работодателите го научават сами, някои по-трудно от други, но е неизбежно.
Все пак всичко е въпрос на баланс на пазара на труда, в голяма безработица е едно, при глад за работници/кадри е друго. При всеки моментен баланс между търсене и предлагане, има стандарт под който работника в даден бранш не е склонен да пада. Така се оформя средното възнаграждение за бранша. Разбира се има и други влияещи фактори, например колко е склонен работника да търси работа на по-далечни места, та дори и в чужбина. Това също променя баланса. Последното беше сериозно подценено от българските работодатели в някакъв период и при определени обстоятелства, и в резултат много хора заминаха в чужбина, и част от тях няма да се върнат никога да работят в България. Та плачът им сега за читави и евтини кадри е малко смешен, щото сами се прецакаха от прекален тарикатлък. Като не искаха да ядат пиле, ще ядат гарга - сега ще плащат повече за по-калпави работници, щото им се досвидяха пари за да си задържат някогашните по-читави кадри. Е, не всички и навсякъде, но определено има и такава тенденция.
Интересно, че и сега някои хора(в темата) разсъждават така, като че хората нямат избор и се редят на опашки за работа при тях, и колкото им дадат, толкова...независимо какви разходи имат и какви други опции всъщност съществуват пред работника. Приятна(за някого) заблуда, за съжаление към сегашния момент далеч от реалността.

[group®]

...щото сами се прецакаха от прекален тарикатлък. ...сега ще плащат повече за по-калпави работници, щото им се досвидяха пари за да си задържат някогашните по-читави кадри...

Ето тук е голямото раминаване в темата.
Някои хора си мислят, че работодателите разполагат с каца мед, от която вадят.
Други знаят, че не е така.

Пожелавам на всеки да стане работодател и разбере как точно става

[cecoa1]

Виж сега, казаното от мен и маркирано от теб, малко хора ще си го признаят, а и все пак са имали някакви временни ползи от него. Но пък и негативите сега са си пак за тях, а не за работниците. Така че всеки загубил читави работници преди, и търсещ такива сега за доста повече пари (но се намират трудно), може сам пред себе си да си даде сметка имал ли е възможност да задържи старите си кадри за повече пари или не. Не, че такава самокритика е от силните страни на чорбаджиите, но доколкото разни неща могат някога да се повторят, би им било полезно. За работниците е почти все тая, макар че и при тях понякога стремежа за по-добър стандарт на живот ги води до промяна на бранша и като цяло стрес.
Колкото до кацата с мед...пазар, като не можеш да напълниш кацата достатъчно, губиш. Е, у нас пазара крив години наред, щото за едни фирми правилата важат повече от за други, както и разни поръчки и пари се печелят също от определени фирми, което много силно влияе и на конкурентните принципи на различни нива, включително между работниците на пазара на труда. Изкриви се и оценката кои качества са важни, съответно и това помогна на много хора да решат да си търсят късмета извън България. Но спирам до тук, защото е забранено да се коментира политика.
Като малък реверанс към работодателите, държа да отбележа, че вероятно тези с наистина празните каци са били от най-коректните със служителите си в много аспекти, и може би обвинения към тях са незаслужени. Просто у нас коректността и пълненето на чорбаджийската каца по едно време станаха все по-обратнопропорционални. То затова и малко от коректните фирми оцеляха, и то в определени браншове и при специфични условия.
...
А разминавания в темата виждам само от някои хора, които си мислят, че работниците са непременно незапознати с повечето аспекти на предприемачеството, и едва ли не ядат доматите с колците. Има трудности, инвестиции и много негативи, но често има и солидни позитиви, печалби, резерви за трудни времена... Имате моите уважения, не всеки е склонен да прави бизнес. Просто смятам, че е добре да се уважаваме взаимно, като така ще сме си и по-полезни. Е, това, че у нас има голям процент калпави хора, поради местния манталитет, и съответно това се пренася и в средите на работодателите и на работниците, пречи доста на доверието.
На предложението на някои чорбаджии да си направя бизнес, ако не им харесвам условията, мога да предложа това, което писах по-напред - поставете се и вие на мястото на работника, за да можете да прецените правилно колко минимално да му давате на тоя човек ако имате тази възможност и го искате точно него. Преценете той какви други опции има, какви интереси, разходи, дори семейно положение, и вие на негово място защо бихте избрали вашата оферта, а не нещо друго. Да се спазариш и на пазара на труда е двустранен процес, добре е да се знае, а не да се учи по трудния начин.

[Petrolhead]

Аз съм чорбаджия от 14 годишен и никога не съм работил на заплата, затова нямам престава какво е /s

Един от най-неприятните аспекти на това да имаш хора, които работят за теб е, че поради някаква причина ти трябва да знаеш всичките им здравословни/семейни/финансови драми. Защо аз трябва да знам, че някой има сюргюн или че жена му го е изгонила от вкъщи? Аз мога ли да не им плащам седмица-две, защото съм се посрал? Защото това се получава, те могат да не работят заради личните си драми, но аз трябва да съм на линия 24/7, защото ако не съм ставам лош началник и ще напуснат. Събрали сме се да вършим работа, ако някой има проблеми свързани с работата или парите, които получава, идва и си казва, изобщо не искам да съпреживявам битието на всеки

[cecoa1]

Какво се вайкаш, винаги можеш да станеш работник. И да зарежеш благотворителната организация прикрита като бизнес, която ръководиш/притежаваш.
Човек е добре да може да гледа обективно от различните аспекти. Щом си само от едната страна, естествено че ти е малко по-трудно(но не невъзможно) да видиш и другата гледна точка.
Всичко си има плюсове и минуси, и нищо не е абсолютно задължително. Дали и какви компромиси ще си правим с работодателя, също не е точно и категорично регламентирано, всичко е пазар - като не ти харесва, не го правиш, но си носиш последствията.
Ако пред вратата ти чакат на опашка купища читави работници, дали ще те интересуват проблемите на сегашните?!
А при положение, че твоите работници веднага могат да си намерят работа при сходни условия, където им влизат в положението при "лични драми", дали ще седят при теб ако не им правиш нужните компромиси?!
Отговорите са ясни, всеки си гони интереса, и разчитането на някаква лоялност е в скромни граници.
Нормално е и физическото лице работник да е защитено повече от закона пред юридическото лице чорбаджия по съвсем обективни причини. А, че физическото лице- чорбаджия, е организирало и развило бизнеса си до там, че да не може да си позволи(именно, сам да си позволи) достатъчно свободно време и спокойствие от проблемите на работниците си, това си е лично негов(може би временен) проблем, който често е въпрос и на личен избор(с цел максимална печалба).
Работата си е работа, ще си я има и след нас. Част от битието е, но в него има и много по-важни неща. Със сигурност и чорбаджиите го знаят, дори и за тях има по-важни неща, заради които могат да жертват и бизнеси за милиони. Та няма защо да си говорим глупости, как като сме се събрали да вършим работа(от която обикновенно чорбаджията печели много повече, па макар и заслужено), и край, няма нищо по-важно от нея...
...

[Ивайло Димов]

Личните драми и проблеми са част от живота и на чорбаджиите и на работниците ,нормално е да има определена емпатия и съчувствие и дори ако може да се помогне на изпаднал в нужда служител .Дори и само с един разговор ,но не трябва това да е водещо в отношенията работодател-работник .Изобщо темата се измести доста радикално от основата си ,а и именно кой каква заплата получава или очаква да получава в София .Проблема на 3-4 те големи града в България е ,че се пренапълниха и търсенето и предлагането на работа е огромно ,дотук добре но пазара на труда е извратен до толкова ,че една чистачка или хигиенистка в София взима заплата колкото един млад учител или току що започнал работа пожарникар .Това е безумие и тотално изкривяване .А и за бога кво го вълнува работодателя ,че служителя Х е дошъл в София от града Y и му се налага да плаща за квартира сумата от 500-600 лева ?Защо трябва да взема това предвид при определяне на заплатата ?

[Vlad777]

cecoa1 личи си, че никога не си имал бизнес и нает персонал. Това е все едно аз да вляза в bgmamma и да започна да обяснявам на майките там какво е да имаш месечен цикъл щото имам опит с цикъла на майка ми и жена ми.

[cecoa1]

Я дайте по същество, щото дали съм имал или нямал бизнес не е интересно. (Не се познаваме лично, та няма как да знаете, ако не споделя откровено, а колко съм откровен си решавам аз. Говорим си принципни неща, които са или верни, или не, и не се влияят от личностите на дискутиращите).
Кое точно не е вярно?! Че всичко е пазарни отношения ли?
Когато на едно място се концентрират голям брой предлагащи работни места и малък брой кандидати за тях, какво се случва?! Вдигат се заплатите за да се привлекат хора. Тия привлечени хора обаче се налага да пътуват от някъде по-далече, или да си търсят жилища близо да работата. Съответно почваме да имаме много търсещи жилища и по-малко предлагащи в даден район. Тогава какво се случва с цените на имотите и наемите?! Правилно, вдигат се. Когато наемите се вдигнат, а заплатите в района останат същите, вече няма чак толкова желаещи да работят там, а и някои от вече работещите, преценяват, че при новите разходи които имат, не им излиза сметката и се местят на друго място където ще постигнат по-добър баланс между приходи и разходи. Цялото това нещо има известна инертност, но принципите са това. Работодателите също местят производства поради сходни причини, но там пък са повече факторите и инертността в поведението е по-голяма. Предлагащите имоти също се ръководят в действията си от случващото се на пазара, строят се жилища, сгради и т.н.
Не виждам кое ви е толкова сложно, та трябва да се опише в детайли като за деца?!
Той работодателя не го интересувало какви са наемите и какви са разходите на работника.... Ми да, ще им се да не ги касае, но когато за същите заплати няма желаещи да работят, и хората напускат заради по-изгодни алтернативи, се оказва че всъщност ги касае и то много сериозно. Конкурента им може да работи на по-малка печалба, или да продава на по-високи цени, но плащайки по-високи заплати покриващи нуждите на хората, то той все пак работи и произвежда, и съответно оборотите и количествата му стоки на пазарите са много по-големи. Дори продуктът му да е с по-висока цена, когато няма достатъчно от по-евтин на конкуренцията, то той се продава и като цяло се вдигат средните цени. Такива прости зависимости могат да се изреждат достатъчно много но няма смисъл. Умния чорбаджия съобразява нещата, така че да извлече максимална полза и да я запазва в дългосрочен план. Само с его(аз съм шефа, ще ме слуша цял свят), или алчност(ей тука да спечелим едни къси пари, пък после каквото дойде), не става. Поне не и в дългосрочен план. И да, не е лесно да си чорбаджия, но и позитивите са други, та всеки си преценява.
...
ПП: И с цялостната инфлация е същото - когато тук повишените разходи ми се компенсират по-малко от другаде, тогава след определено изчакване отивам където смятам, че ще ми е по-добре. Като откакто сме в ЕС, опциите ни се разширяват доста повече и към чужбина.

[777]

Един от най-неприятните аспекти на това да имаш хора, които работят за теб е, че поради някаква причина ти трябва да знаеш всичките им здравословни/семейни/финансови драми. Защо аз трябва да знам...

Обяснението е много просто, но явно не си го мислил или предпочиташ да любопитстваш. Обясненията кой какви драми има идват винаги във връзка с отпуска и отсъствие. Ако дадеш свобода на действие - трябват ти 2 часа или 2 дни, пишеш отпуск и излизаш, няма да научаваш конкретни подробности. Когато обаче се мръщиш за всеки ден отпуск се налага да ти обяснят, че има съществена причина. Понякога причината е в категория "или отсъствам или напускам". Тъй че организирай си отсъствията без обяснения и няма да научаваш излишни детайли. Ясно ми е, че ще предпочетеш да "контролираш" нещата.

[dobrin]

"Ядки Торнадо" набира продавач-консултанти(жени) за специализиран магазин за ядки.
Работно време по предварително изработен график: 2 на 2 от 08:00 до 20:00ч
Заплащане: 1650лв бруто
Магазинът се намира в кв. Хаджи Димитър ул. Резбарска 7б

Толкова за това колко пари получават продавачките ... за 12 часов работен ден ...

[Petrolhead]

Един от най-неприятните аспекти на това да имаш хора, които работят за теб е, че поради някаква причина ти трябва да знаеш всичките им здравословни/семейни/финансови драми. Защо аз трябва да знам...

Обяснението е много просто, но явно не си го мислил или предпочиташ да любопитстваш. Обясненията кой какви драми има идват винаги във връзка с отпуска и отсъствие. Ако дадеш свобода на действие - трябват ти 2 часа или 2 дни, пишеш отпуск и излизаш, няма да научаваш конкретни подробности. Когато обаче се мръщиш за всеки ден отпуск се налага да ти обяснят, че има съществена причина. Понякога причината е в категория "или отсъствам или напускам". Тъй че организирай си отсъствията без обяснения и няма да научаваш излишни детайли. Ясно ми е, че ще предпочетеш да "контролираш" нещата.

Изрично съм им казал, че могат да работят и отсъстват колкото и когато си искат, само трябва да ми кажат предварително, за да планирам.

Имам един юнак, който боледува всеки четвъртък от месец и половина насам. Някаква силна болест го е хванала