Една тъжна истина за нашия живот

[OuT-OF-CoNtRoL]

Само едно мога да добавя, че детството ни е било прекрасно. Момичетата играехме на народна топка, ластик, криеница, дама, дори и футбол с момчетата... Не седяхме пред телевизорите по цял ден... Спомняте ли си как с нетърпение чакахме във "Всяка неделя" да излъчат кратък епизод на "Розовата пантера Пинко"?

дааа имаше го и тоя момент :"царски път до 10" или "салам стой си там " беше много забавно

[vesellin]

Просълзих се. И на мен ми се иска тези времена да дойдат отново. Спомням си преди как лятната ваканция прекарвах на село с другарите. По цяло лято сме беснели и сме вдигали старите хора на главата си. Сега няма никой. Дори рядко ходя през съботните и неделните дни. Как преди се събирахме по 15-20 "хлапета" и карахме старите "балканчета" "лястовици" и "бмх". Обикаляхме стълбовете и парковете с прашките и стреляхме по врабците.
А като си бях в Бургас излизахме пред блока на площадката (която сега е заета с автомобили) и сме ритали футбол до полуда. Ходехме на стадиона, който сега е застроен с кооперации и ритахме ... играхме на "маймунки", защото бяхме малки и трябваше да пазим на голямата врата.
....еххх
за колко още неща не се сещам

[Varbona]

Спомняте ли си как с нетърпение чакахме във "Всяка неделя" да излъчат кратък епизод на "Розовата пантера Пинко"?

Алеле, умирах от яд като заради някакви празни приказки на възрастни не оставаше време за Пинко или инспектор Дюдю...

[alien1]

И аз го помня това красиво време когато събирахме стотинки за боза и еклери от някоя сладкарница намираща се в метална барака, когато крадяхме от зелки до череши и емблеми на коли ей така за спорта.
А сега живота ни е обвързан до такава степен с тази техника и удобства, че се чувстваме пристрастени към този начин на живот. Чувствам се притеснен ако повече от 2 дни не си проверя всички електронни пощи, ако не се поразровя в 2-3 форума и информационни сайта.
Тъпа работа. А по лошото е ,че е живота ми е свързан с тези компютри заради професията , която практикувам.
Затова през почивните дни някъде на природа, далеч от компютри, коли и въобще далече от техниката и големият град.

[GodLike]

С комшията Иванчо всеки ден играехме на колички и им правехме гаражи в пясъка пред тях. Всеки ден това и не ни писваше. Майка ми ни носеше филии с лютеница , че няма да се сетим да се приберем. Хубаво беше....

[Pichaga]

яко колички
маде ин конг конг или и маде ин макао
нямаше маде ин чина

[reinhard]

яко колички
маде ин конг конг или и маде ин макао
нямаше маде ин чина

Matchbox ли бяха малиии по цял ден

[pacoboy]

Години годинии

[baTkoTo]

ех детство мое

[bobo7]

е останете си със спомените!
нема да се върне това време!
ама си бе гот!

[Varbona]

има ли колекционери на картинки от дъвки - бибип и турбо
албуми имам цели някъдееее

[nina]

Така и не разбрах онази игра с топчетата в пясъка дето я играеха момчетата!!!
Събирахме салфетки и от дъвки ТУРБО картинките .... и лексикони имахме

[bobo7]

ех детство мое

а ти още си млад! те първа ще има да ни разказваш

[bobo7]

има ли колекционери на картинки от дъвки - бибип и турбо
албуми имам цели някъдееее

аз имам доста

[The_Machine]

Ех, детство... За съжаление в моето детство вече много силно се бяха намесили в началото видеоигрите , а след това и компютрите (набор '88 съм)... като много малки пълнехме площадките зад блоковете , шматкахме се по цял ден по разни полянки и неразкрити местности и никой не се тревожеше за децата си, "нямаше ни джиесеми , ни интернет" ...