
Браво .. този човек ги съживи направо .. евала на тренера

Kalinn написа:Невероятен мач...мн се кефя, ливърпул са на финал - ще се изкефя да са на финал с милан и да бияткакто преди 2 години
Когато човек види финал като този в Истанбул, се чувства прекалено малък да го опише, камо ли да го коментира. Алюзиите, метафорите, играта на думи зациклят. Виждаш заглавието на първа страница на "Сън" "IncREDibles" (невероятните като "red" - червените, е отделено в цвета на победителите) и започваш да мълчиш. И в главата ти се блъскат астрология, нумерология, паранормални явления, наслагващи се факти, мисли дали има Господ или не... В следващия момент пред очите ти е оцъкленият поглед на Стивън Джерард секунди след като е вкарал гола за 1:3. Ръцете на капитана щяха да се откачат, за да подканят феновете за подкрепа. "Този луд ли е? Какво се е размахал? Как ще се обърне мачът?", си казваш в този момент, ако не си обърнал на MTV. Някаква свръхсила отклони топката, която се лизна в тялото на Шмицер във вратата за 2:3.
"Имеджин" ("Представи си"), пеят "Бийтълс". Мечтанието на един град продължава. "Формата е временна, класата е вечна", пишеше на един от плакатите в агитката на Ливърпул на олимпийския стадион "Кемал Ататюрк". Мечтанието на един град се превръща в заклинание. Заклинание, избликало от африканския танц на нашарения с татуировки Джибрил Сисе. Всъщност изрусеният тъмнокож французин е символът на сегашния Ливърпул - тъмен, мистичен, екзотичен, амалгамен, странен. Като музиката на "Бийтълс", вплела в себе си шлагерността на мига. Да, Ливърпул е шлагерът във футболната история. Няма друг европейски шампион с толкова различни лица. От британската монолитност до вавилонското стълпотворение. Някой може да каже - Двама англичани в титулярния състав стигат, щом са Джейми Карагър и Стивън Джерард, и стъпките им са попили вулканичната сила на земята под "Анфилд" още от прохождането им. Не, не са само те. Човек може да си помисли, че заедно с тях на "Мелууд" е израснъл и Дитмар Хаман. Той, немецът, който с гола си за 1:0 за Германия срещу англия в световната квалификация през есента на 2000 година "срути" митичния "Уембли" в последния мач в храма засега, влезе и започна да надъхва останалите при 0:3.
Футболен клуб Ливърпул е пантеон на истината за футбола. Футболът в неговата изчистена, съкровена същност, футболът като любов. Любовта, с която футболистите на Рафаел Бенитес не отделяха устните си от купата, сякаш тя е девойката, която са желали с юношеско умопомрачение. Една венчавка с вечноста...
Върни се в “ОФФ-Топик - други”
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 35 госта