на дълъг път

Караме най-често колата си там където живеем. Месечно се събират по няколкостотин километра. Това не е предизвикателство за почти нито една кола – най-малкото, дори и да закъсаме някъде все ще намерим начин да се оправим…
Обаче, случвало ли му се е на някой от вас, пътувайки през лятото към морето (или пък за друго по-отдалечено място) да закъса с колата? Май почти всички сме се сблъсквали или най-малкото сме чували за такива приключения.

Защо те се случват през тези няколкостотин километра взети на веднъж, които по принцип безгрижно си минаваме месец след месец? Отговори много – със сигурност всичките гравитиращи около „ами защото колата не е подготвена за дълъг път!”. Хайде да си представим обаче, че дългия път е няколко хиляди километра.

И така, искам да ви се похваля с моята немска американка. Тя е VW Quantum ’84. Преди около 5 години безпроблемно ни разходи до Виена и обратно. Но за жалост, след това тя почти не бе карана - навярно можете да си представите колко много поражения може да нанесе некарането на една кола за толкова много време.

Все пак ноември, миналата година успях да сложа край на нейния „зимен сън”. Събуждането и не се оказа чак толкова лесна задача – времето е било наистина безпощадно към нея. Но това не ме разколеба да осъществя моята мечта – отново на дълъг път с Quanty! Наистина дълъг път – около 4 000 km.

Започнах с това, което по принцип се започва – ново масло, филтри, антифриз, за всеки случай и ангренажен и алтернаторен ремък, джанти, гуми, накладки (а покрай тях се оказа че трябва и нова спирачна помпа)… И от тук нататък освен финансовия се появиха два нови проблема: Убедих се че части за Quantum или се намират много трудно (с нужното търпение за доставка), или просто ги няма вече. Другия проблем не бе по-малко сериозен – майсторите. Първоначално се ядосвах на тези които казваха „не знам, не разбирам от тази кола, не ми се занимава”. После започнах да ги уважавам, след като срещнах другата категория – разбирачите дето пипнат малко и развалят много.

Стигнах до там, че започнах да си мисля, че май няма да успея да стегна колата – толкова много услия и в крайна сметка колата тя все още беше постегнат вариант от „преди”. Осъзнах, че докато не намеря място, където да се подходи към нея със желание и … някак си – уважение, до безкрайност ще го карам все така. И тогава станах част от VW форума и благодарение на Вас успях!

Не мога да не спомена основните заслужили за събуждането на Quanty - Пламен Маджаров успя да възстанови цялата ел. инсталация на колата (която междувременно бе успешно доразвалена от предишните „разбирачи”), да рециклира и оправи ел. стъклата, да се занимае със всичките малки детайли от които по принцип дори и „разбирачите” бягат.

Накрая дойде деня – Quantuma се справи безпроблемно, с онзи хъс и желание, който със сигурност е донесъл легендарната слава на VW „една добра, надеждна и солидна кола”.

Мнениеот **gr_kanev** » Пет 04 май 2007 7:09

и

на хората, които са се захванали и справили.
Всички други думи са излишни.

Мда, както казваше един познат - "колата е като жената - ако не я употребяваш редовно се разваля". :-)

Мнениеот **Stefan** » Пет 04 май 2007 10:22

Браво на момчетата от Heed 91 и на теб, че си се заел с такава трудна задача. Който не се е захващал с подобно нещо, той не знае за какви главоболия и за какво търпение става въпрос :kef:

Мнениеот **musura** » Пет 04 май 2007 19:15

Мнениеот **trunner** » Пет 04 май 2007 19:23

И с какво грубо се различава Куантума от обикновен Пасат, така, като гледам на снимка май единствено има разлики в предница и малко под капака :?:

niikoo_1 написа:И с какво грубо се различава Куантума от обикновен Пасат, така, като гледам на снимка май единствено има разлики в предница и малко под капака

Уви – почти нищо в нея не е Passat-ско. И това ми носи не-малко главоболия при търсенето на части. Дори вече приемам напълно нормално, когато някой майстор възкликне нещо от рода на „Я - то като на Chrysler!” Иначе това, което бие на очи в американските изпълнения е – големи двигатели и много екстри. Моята например е с климатик, автопилот, 4 ел. стъкла и т.н. – звучи нормално за оборудване на съвременна кола, но все пак това е изпълнение от ’84-та.