joro_tt написа:digigi написа:8-12бар, на толкова се настройва байпасния клапан
Има и газстанции с малки помпи там е по малко
Аз снощи като заредих на Еко забелязах манометъра да показва 13 преди да заредя и 10 по време на зареждането.

Нормално е.
Когато колонката не работи, маркуча се е пълен с пропан бутан и като се стопли от външната температура и налягането се вдига.
Естествено, че налягането, според манометъра на газовата колонка, пада в момента на зареждане, няма как да бъде иначе.
А това дето го е написал жоро_тт за външната температура и стоплянето е ветер, щото излиза, че зимата налягането, което ще показва манометъра ще е по-ниско, 'щото пропан-бутана в мъркуча 'ше се охлажда. Температурата на почвата на нивото на резервоарите можеш да я приемеш за относително постоянна през цялата година, около 10С, но както и да е.
В таз тема има бая стрелба в тъмното. Въпроса е как точно 'краде' газостанцията - много просто:
Приборът отчитащ количеството пропан-бутан преминало през него регистрира с успех (вероятно не еквивалентно, но отчита) не само течната, но и парната фаза на газа. Как се получава парна фаза, ами когато налягането на втечнения пропан-бутан падне под налягането на насищане за съответната температура. Какво става когато налягането падне под налягане на насищане, започва самоизпарение в целия обем на течността, ерго течността започва да кипи в целия си обем. Кога налягането на газа може да падне под налягане насищане, ами един чичо, когото нямам честта да познавам лично казва се Бенули (Bernouli) е установил и в последствие е вкарал в ясни категории следният факт налягането на флуидите е в обратно пропорционална зависимост от скоростта им на движение. Това означава, че колкото по-бързо се движи даден флуид, толкова налягането в потока е по-ниско. Съществува ситуация, в която поради високата скорост на движение на течност, налягането и пада под налягане на насищане и тя започва да кипи, това явление се нарича 'кавитация'. Това явление е в общия случай 'вредно' особено при хидравличните машини (на смукателната страна на помпите). Всъщност единственото смислено приложение на кавитацията което аз знам е в един Български патент за пречистване на етилов спирт (водка) от леки фракции (метанол). До къде бяхме стигнали, а да, та поради скоростта на движение на течният пропан-бутан налагането му пада под налягане на насищане и той започва да кавитира (кипи), така щото през отчитащия прибор минава парна и течна фаза, които се отчитат. Ясно е, че парната фаза има много по-голям обем от течната, а търговското мерене е на обемен принцип. Парните мехури влезнали в газовата бутилка на автомобила кондензират, помпата 'подпира' с 10-12 бара 'отзад'. Така се получава отчет за обема на зареденият пропан-бутан, който е по-голям от реално наличния в бутилката на автомобила.
Това е физиката на 'лъжата'. Дори тариращия прибор не може да го фане това, щото обема на резервоара му е три литра и скоростта на нарастване на налягането при пълнене е много голяма, което не позволява да се установи този очевиден дефект в измерването на количеството течен пропан-бутан.
Цялата тази работа съм я написал във вид на жалба до лайнарите от Шел, когато ми сипаха малко повече газ отколкото е физическия (не работния) обем на бутилката. Немаше риспонс, щото е верно и неоспоримо, но съм им дигнал мерника на тия тъпаци и следващия път ше ги осъдя със 'сичките му салтанати.
Основните изводи от сичките тия писания са следните:
1. зареждане на празна бутилка 'за десет кинта' е най-яката набутвация;
2. предотвратяване на тая работа става с дроселиране на потока (местно хидравлично съпротивление) между 'пълначката' и бутилката, вентила на бутилката може да свърши тази работа със завиден успех, завива се лекинко, е 'ше падне скоростта на зареждане, но пък ние време имаме;
Успех на всички 'газ'ари като мен.