joro_tt написа:Emo написа:joro_tt написа:Това дето го е написал колегата емо на теория е вярно - колкото по висока е скоростта в тръбопровода налягането пада и може да стигне до под нялягане на насищане.
Ма тъй както си го обяснил излиза че след помпата има една тръба и отива директно в резервоара.
Има бая арматура по тва трасе.
Мехури се образуват още в помпата.
И ако не се отделят по накакъв начин и с каквато и скорост да зареждаш файда никаква - та той затова се слага "газоотделителя"
А относно това колко за загрява газта лятно време в маркуча и се разширява мога да ти покажа не един превъртял манометър 25бар.
Прав си за това че при зареждане налягането нама как да не падне.
Това, което съм написал е това, което се случва в ясните категории на познатите нам науки.
Арматурата след помпата няма отношение към скоростта на потока през регистриращия прибор.
Това за мехурите и помпата, дето си написал е някак неясно, ако го обясниш ще съм ти признателен.
За това колко се нагрява газта в маркуча и колко се разширява ще го проверя в таблицте за термодинамичното състояние на пропан-бутана.
Ти сам казваш ще газа в помпата кавитира в слукателното трасе ами това едната причина за образуването на балончетата.
Втората причина е пак външната температура.
Как си мислиш тези външните тръбопроводи при помпата като се нагреят дали не се създават условия газа вътре да започне да се изпарява.Ако си обръщал внимание на много газстанции точно тези тръбопроводи са изолирани с термо изолация, за да се предпазят от нагряване.
Та за тез балончета говоря че трява да се отделят.
Относно разширяването на пропан бутана, имам инфо: 1% на 6 градуса
Целзий
За мехурчетата сега чети внимателно, че не е просто, а по разсъжденията ти виждам, че работата с кавитацията не ти е ясна. Помпите според принципа си на работа и устройството си биват различни видове, центробежни, бутални, струйни (ежекторите) и секви други. Помпите, които се използват за транспортиране на течности (в случая втечнен пропан-бутан) са обикновено центробежни (не винаги, но в нашия случай на колонките за LPG са такива). Та наш'те помпи, предават механичната енергия от вала си посреством т.нар. 'работно колело' на флуида който минава през тях. В следствие на това налягането на флуида се увеличава с някаква стойност, която стойност се нарича напор на помпата. Количеството на преминаващия през помпата (изпомпвания) флуид е обратно пропорционално на разликата в налягането му преди и след помпата, тази зависимост е основна характеристика на помпата. При някой мощни помпи налягането на флуида на входа и може да падне под налягане на насищане, което да доведе до изпарение на течността (кавитация, за т'ва вече знаеш от предишния пост), в която преминавайки през каналите на работното колело, повишавайки налягането си парните мехури мигновено кондензират. Кавитацията предизвиква хидравлични удари върху работното колело, които го разрушават (материала ерозира). За да се предотврати това може да се увеличи налягането на флуида преди основната помпа, това се прави или като тя се разположи ниско спрямо резервоара, където това е технологически възможно или чрез бустерна помпа (просто друга помпа преди основната), която осигурява кавитационният запас на основната помпа.
Основния извод е следният:
Кавитацията в помпата единствено и само уврежда самата помпа, след помпата няма парна фаза, мехури от пропан-бутан или балончета както им казваш. Така, че помпата няма отношение към деформираните показания на измервателния прибор.
Последното ти изречение няма да коментирам, просто трябва да се чете повечко:
'Коефициент на обемно разширение на течната фракция, % на 1°С за:
- пропан (С3Н осем, егати емотиконите) - 0.003;
- бутан (С4Н10) - 0.002;
Успех.
