Кой, какво видял в Нет-а

[M4r1qn]

http://fishki.net/comment.php?id=25642

[golf_1]

http://www.zazz.bg/play:ab07fffd

http://www.zazz.bg/play:ae258def

[zfa159]

Може и да го има вече ама все пак :
http://vbox7.com/play:8c65ef4b

[Hertz]

is real ???
http://veselba.kafence.com/show.pl?id=26400i

[gr_kanev]

Не знам дали е пускано тук, или в другата тема - "fun", но е много яко, и не можах да се сдържа да не го споделя с вас, дори и да не е за първи път тук.

Да кажеш, че през август в Турция е горещо, все едно нищо да не кажеш. Затова повече за горещината - нито дума.
До басейна се появява стройна, добре сложена девойка. Руси, до бяло, коси падат до под лопатките, в движенията - изящно съблазнителната гъвкавост на танцьорка. Рускиня? Така и се оказва. Към нея се приближава мъж, очевидно - мъж, и пита: "Е, какво?" Той е на около 35 години. Не по малко от 140 кила. Около 1,98 височина.
От него струи мощ като от булдозер. След половин час се запознаваме. Представя се така:
"Казвам се Ренат. Аз съм московски татарин. Но...пиещ татарин. Тук няма нормална бира. "Ефес" - това не е бира, това е пикнята на Дън Сяопин... Нормалната бира, това е "Туборг". Но "Туборг" в Турция отсъства като понятие. Турците ни давят с техния "Ефес", сякаш сме кюрди. И уискито тук не е уиски, ами водка с фармацевтичен произход. Снощи изпих само една бутилка, а днес ме болеше черепа. Не, не главата, а именно черепа, костта. Това не е хотел, а крематориум.
На тва ли викат анимейшън? - пръста му посочва двама полумъртви турци, сънено залитащи на сцената под такта на някакава "Барби" - песен. Това не е анимейшън, това е група "Хемороид". Ами стаята? Та това е карцер. Леглото, креслата, всичко останало... ми то ми е на половината бе. Креслото ми е колкото юмрука... Ами тяхната шведско-турска маса? Вие никога не сте виждали такава колекция от затворническа храна. Погледнете ме. Какво ще ям аз?"
И Ренат, розов, потен и зъл, говори дълго и страстно. Жена му се опитва да го прегърне и успокои:
- Успокой се, Ренатик, не се вълнувай, Ренатик, всичко е наред, Ренатик...
Прегръщаща Ренатик, тя прилича на пеперудка, разперила крилца върху вековен дъб. Ренатик не се успокоява и реве на всеослушание:
- Аз съм пиещ московски татарин ! Трябва да пия. А какво да пия ? Тоя коктейл в бара ? Тази смес от плажно масло и обратна вода ? Това ли е хотел пет звезди ? Пет цирея е тоя хотел... Пет язви ще хвана тук аз... Аз съм пиещ татарин...
И така нататък. Десет дни ще сме заедно. Удивително колоритна двойка. Особено Ренатик.
Всеки ден обядваме в малък ресторант с тръстикова козирка, леко поклащана от морския бриз. Масата на Ренат - в центъра. Той се изправя над масата като един Ататюрк.
- Мемет, веднага тук! - така се вика сервитьора, възрастен турчин с вид на пропил се пират. Ренатик поръчва за всички. Не бива да му се противоречи - "Туборг" имаш ли?
- Ноу "Туборг". "Ефес", гуд "Ефес" ! - кучешки се усмихва Мемет.
- Добре, бе. Дай десет бутилки от ваш'та пикня. Разбра ли ? Десет ! - Ренатик енергично показва на Мемет 10 пръста, при което Мемет от тоя жест почва да трепери. - Ако ми донесеш девет ша та заколя. Ясно ? Така - к'во по-нататък ? Уиски - триста. Не, зарежи ! Триста и педесе... А, дай бутилката ! Така ! Салати - пет. Не, шест. Две резервни. Супа... Зарежи супата. То ваш'то не е супа ами...
- Ренатик... - вълнува се жена му, виновно поглеждайки към нас.
- К'во Ренатик ? Ренатик иска да яде ! Така. От ваш'та супа и на мумиите ше им прават клизми. Риба. Как сте с рибата ? - вълнение, изпотяване, целият ресторант като хипнотизиран вече гледа към нашата маса и по-точно към Ренатик; даже от улицата се заглеждат, зяпат, някакво сополиво турче с колело спира, и то гледа... - Риба. Голяма. Разбра ли, бе ? Биг Фиш. Много биг. Имаш ли голяма риба бе серсем ? Я покажи ! Бегом !
Мемет подагрически се изнася към кухнята. След по-малко от минута, той и още някакъв рахитичен юноша носят на блюдо огромна риба. Ренатик я помирисва хищно, любознателно я ръга с пръст (при което двамата паралитици едва удържат подноса), гледа я в озъбената уста, както се гледа кон...
- Т'ва не е риба, ами тъщата на чичо ми. Мизерник си ти, Мемет. Уволнен си. Тоa дребния и той. Ама не сега. - Мемет успявя да придаде на лицето си израза на мирова скръб, вина и самосъжаление. Струва ти се, че ей сега ще почне да се извинява: "ма ние не сме тукашни..." Но мълчи. Мълчи и рибата. Окото й гледа света спокойно и безучастно. - Такааа, добре - казва Ренатик - айде печи я таа гупа. Давам ти петнайсет минути. Разбра ли ? По-нататък. Какво по-нататък ? Питки. Десет питки.
- Защо толкова ? - тихо проплаква жена му. Но още произнасяйки "толкова", тя разбира, че не е трябвало да се обажда. Ренатик се взривява, като кълбовидна мълния:
- Млък ! Петнадесет питки ! И по-големи ! Аз ше изям четиринайсе. Сега - гарнитура. Гарнитурата - т'ва е важно нещо. Гарнитурата трябва да е много. Заявявам това, като пиещ татарски московчанин. Картофи. Печени. С коричка. Да хруска. Силно. Голямо блюдо със зеле - той показва с ръце големината на блюдото, турците инстинктивно правят две крачки назад. - Плашите ли се бе ? И правилно. Мога и да ви утрепя. Майтап. Ся, по-нататък... Скариди. Я ми покажи скаридите, халдейска муцуно. - Напрежение. Появява се блюдо със скариди, разположени върху лед. Скаридите са идеални, големи колкото половин длан, истински кралски скариди. - Какво е тва бе ? Кръстоска на хлебарка с червей ли ? - Ренатик е възмутен. - Трябва да ям тия гимназисти ?! Мръсници ! Добре. Двайсет парчета. - Следват два жеста, турците два пъти подскачат. - Ако ми донесеш деветнайсет, ше ви изнасиля всичките. И тоа дребния също. - На дребния лицето става такова, сякаш вече са го изнасилили. Той болезнено се усмихва, изпъва се, по турски национален обичай веднага почва да се чеше по всичко, което може да се чеше. - А ти - посочва го с пръст Ренатик - да си измиеш ръцете, читак. Ако не - изпивам ти окото. - Малкия паралитически потреперва и престава да се чеше. Следват още десетина заповеди. Най-после масата е пълна. Турците са в пот и пяна, като коне. Те са вече седем, четири от тоя, и трима дойдоха да помагат от другия ресторант. Време е да се яде.
Ренатик започва. Мигом дематериализира чаша уиски. Веднага уискито се залива с три бутилки бира. Всичко това става за по малко от минута. В нежната тишина на ресторанта Ренатик съсредоточено преглъща. Звуковия ефект е сякаш наблизо минава рота аквалангисти. Ренатик се оригва - сив фойерверк от смъртно уплашени гълъби от другия тротоар панически изчезва в небето. Още едно уиски, после пак бира... Първата питка, обилно намазана с масло влиза в Ренатик като лист във факс. - Добре - шепне Ренатик, събирайки три салати в една чиния. Мисли няколко секунди и добавя четвърта. - Трябва да се яде често, но по много. - Докато аз съзерцавам гълъбите и сополивия велосипедист, салатите са изчезнали. Виждам само края на третата питка. По-нататък - всички спирки. Уиски. Бира. Картофки. Риба. Бира. Салата. Питка. Риба. Картофки. Скариди. Уиски. Бира.....Закономерностите изчезват. Логиката става загадъчна. Ресторанта сякаш от всички страни е облепен със зрители. Вече няколко десетки. Ренатик е прекрасен. Солото на скариди се изпълнява особено виртуозно, със славееви трели. Най-после солиста опира гърбина на стола. Разнасят се аплодисменти. Той меланхолично изпива шише вино, яде плодове и мълчи. Мълчаливо изяжда 4 сладоледа. Разделяме се до довечера. Сбор - на вечеря.
Вечерта, отпочиналия Ренатик започва следващото представление:
- Мемет, веднага тук ! Сега ще ми правиш шашлик. Няма нужда да трепеш баща си. Шашлик от овнешко. От бъбречната област. Ти знаеш ли къде са бъбреците, бе, дегенерат ? Обърни се ! Кръгом ти казвам, бе ! Ето тук са бъбреците, животно ! И на овена са му там. Вие си приличате. Сега разбра ли от какво ще ми направиш шашлик ? Тръгвай ! Дребния го остави тук, - той ще е заложник... - И така нататък. И това всеки ден, минимум по два пъти дневно. На обяд и на вечеря. Сутрин Ренатик спи, докато не огладнее. После всичко отново. До самия край.
На прощаване каза:
- Е, приятели, довиждане. Слава Богу, махаме се от тая клоака. Не знам за вас, но аз така и не можах веднъж нормално да хапна. И да си пийна като хората, също не ми се отдаде. Един пиещ московски татарин няма какво да прави в Турция. Е, чао сега, вие сте много мили хора. Нищо че не можете да пиете и да ядете. Но има нещо хубаво у вас. Е, хайде, със здраве, Веднъж да се прибера, да си хапна, както следва... И да пийна... И "Туборг"...


Подчертаното е специален поздрав за scuba.

[Stefan]

[M4r1qn]

...

приятно му е - Ринат

[DragoGT]

Огромна Експлозия На Гориво


http://vbox7.com/play:bc589464

[boyan.chav]

[Stefan]

Силата не е нищо без контрол

[Dragon]

[batmilko]

Влакът от София за Септември закъсня с повече от час заради 151 пътници без билети


При проверката на билетите, кондукторът установил, че от близо 300 пътници, повече от половината са без документ за пътуване
12.09.2007
Пътническият влак от София за Септември престоя 71 мин. снощи на гара Искър заради 151 пътници без билети, съобщиха от БДЖ.

По разписание влакът тръгва в 18:40 ч. от Централна гара София и се ползва основно от пътници, които се прибират от работа.

При проверката на билетите, кондукторът установил, че от близо 300 пътници, повече от половината са без документ за пътуване.

Когато влакът спрял на гара Искър, кондукторът и началникът на влака са поискали допълнителен престой на композицията, за да могат да издадат билети във влака на нередовните пътници.

91 души си купили билети, а останалите 60 категорично отказали да платят.

Персоналът на влака се обърнал за съдействие към служителите на Транспортна полиция, патрулиращи на гара Искър, и с тяхна помощ са свалени от влака пътниците, отказали да платят за своето пътуване.

Според очевидци, повечето от нередовните пътници са били роми.

http://www.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=1096280

[ChernoGTI]

кой разправя че дизелите не вървят?
http://www.mtv.com/overdrive/?id=1557647&vid=145918
малко бавно зарежда но си струва

[boyan.chav]

[russonera]

http://youtube.com/watch?v=X-vTK5NrbH8

http://youtube.com/watch?v=giwdCERkyu0

http://youtube.com/watch?v=Czl2Jol_NMA