Хайде малко разяснения за климатиците, че обещах на Янко.
Най-вероятно, ако шефовете или някой от конкурентна фирма прочете това което ще напиша ще си имам главоболия

, затова да предупредя, че всяка прилика с действителни търговски марки и заводи производители е случайна и статията ми няма за цел да накърни авторитета на вносителите и разпространителите на цитираните марки, а да илюстрира общите положения в бранша.
Нещата седят по следния начин:
Избора на марка климатик в България е доста трудна задача. Както всичко останало и тук побългаряваме нещата. Всеки вносител, който има права за внос над определена търговска марка си избира производител, където си поръчва стоката и това много рядко става в завод на самата марка, която продава заради високите цени на продуктите произведени в тези заводи. Какво означава това? Ако миналата година сте си купили климатик с марка Samsung (например), тази година можете да си купите същия такъв с друга търговска марка (така наречените "ментета" или просто търговски марки принадлежащи на определен вносител, регистрирани в България, които нямат собствени заводи за производство. Пример: NEO, Elite, Crown, SANG & еtc. ) на доста по-ниска цена, като и в двата случая самия климатик няма нищо общо със завод на Samsung, а е сглобяван примерно в Galanz или Haier (давам тях за пример, защото са едни от най-големите заводи в световен мащаб). Същата ситуация може да се получи дори и в една и съща година при различни търговски марки, т.е. два различни като марка и модел климатици да са на практика еднакви, различаващи се единствено от пазарната си цена.
Стига толкова за самите марки - надявам се ми схванахте мисълта. Ето малко и за самите климатици, принципа им на действие и някои особености.
Накратко основния принцип на действие на един климатик:
Компресорът на климатика се явява наи-обикновена помпа, която върти фреона в затворена система, той сменя агрегатното си състояние, при което се отделя и поглъща топлина. От физиката се знае, че при повишаване на налягането в затворена система температурата се повишава и обратно. Точно този принцип е използван при климатиците и ако навън е 10 то климатика си разпъва фреона за да стане 15 и печели 5 градуса. Чрез четирипътен клапан се обръща посоката на движение на фреона и така се определя дали климатика ще отоплява или охлажда. Накратко всичко опира до термопренос.
Климатика не ползва никакви нагревателни елементи и от там идва високата му ефективност. Нормално коефициента на преобразуване на климатика е 1:3 и достига до 1:4,2, при някои маркови модели, или да кажем за една 12-ка при консумира 1300 W то тя реално отдава към 3,5KW.
Какво представлява понятието "12-ка"? Това е климатик с мощност от 12'000 BTU (British Thermo Unit) или това е климатик с отдавана мощност от около 3,4 - 3,5 KW. При другите стандартни мощности стойностите са:
7'000 BTU - 2,1 - 2,2 KW;
9'000 BTU - 2,6 - 2,7 KW;
18'000 BTU - 5,1 - 5,2 KW;
24'000 BTU - 6,4 - 6,5 KW. и т.н.
Избора на мощността на климатика се определя от обема на помещението, като трябва да се имат превид и неговата термо-изолация, изложението му и други външни фактори, които биха оказали влияние. Като цяло се възприема, че за охлаждането на 1 кубичен метър въздух в жилищно помещение са необходими около 40W, a за отопление - 65W.
Поради естеството си на работа, в режим отопление, при минусови температури и висока влажност на въздуха, е възможно обледяване на изпарителя на външното тяло, при което рязко спада ефективността на климатика. Конвенционалните климатици само включват или изключват компресора, така че той използва постоянна мощност до достигане на зададената температура. Инверторната технология е свързана с плавна промяна и настройване оборотите на компресора в зависимост от необходимата мощност за достигане на зададената температура, спрямо околната среда. Така се постига икономия от 25 до 40 %. Именно поради възможността за плавно регулиране на мощността, инверторите работят много по-стабилно при ниски температури и се обледяват много по-рядко. Проблема с обледяването е взет предвид от производителите и има различни системи за саморазмразяване. Най-често чрез датчик се следи температурата на изпарителя и ако тя спадне под определена граница, чрез четирипътния клапан се обръща посоката на фреона и за определено време се загрява външното тяло, като междувременно се изключват вентилаторите на вътрешното, за да се избегне охлаждане на помещението. След като изтече зададеното от програмата време климатика продължава с нормалната си работа. Съществуват и системи за допълнително саморазмразяване, например удължаване на саморазмразяването, ако след изтичане на нормалното дъншния датчик все още показва ниска температура. Друг вариант е поставянето на нагреватели на изпарителя, което най-често се използва при колонния тип климатици и е много рядко срещано при сплит системите. До колко ниско-температурен ще бъде климатика много зависи и от фреона който се използва. Голяма част от климатиците използват R22 или новия R408 но те не могат да работят ефективно при температури под минус 10-15 градуса. За по ниски температури трябва да се търси климатик с фреон R410 те работят нормално при минус 20 градуса като реално фреона спира да се изпарява при минус 26.
Някои по-луксозни модели климатици имат йонизатори и интелигентни системи за управление. Например при излизане на хората от помещението те минават в енергоспестяващ режим или при изключване на лампата или пък след слънчев залез съответно намаляват мощността си.