Иво Сиромахов написа:абе що не взема направо да го махна тоя разказ от сайта, да не разваля общата картинка?
Г-н Сиромахов, по-лесно ще Ви бъде да промените заглавието на темата. Толкова много тъга (зле прикрита с хумор) блика от вашите текстове! Умолявам Ви да си променете заглавието, щото не ми се ще да си затриете иначе хубавия сайт.
Защо мисля така ли? Малко статистика – същата, на която се позовавате и Вие самият в ”
Oптимистична теория за българския sex”.
Иво Сиромахов написа:74 процента от българските мъже мечтаят за секс в колата
Горките те, като си нямат дом, къде другаде да правят секс. Съквартирантът е инат и не ще да освободи терен, хазяйката не пуска жени... Алтернативата в това студено време е хотелската стая, но тя струва пари. Няма как ниският стандарт на живот да не се е отразил по някакъв начин и на нашите фантазии.
Но не си мислете, че онези мъже, които имат дом са късметлии. Те, най-вероятно вече са семейни. В къщи ги чака топлината на домашния уют, децата, благоверната. Но кой знае защо с годините съпругата все по-рядко и все по-трудно става обект на сексуалните фантазии на съпруга. Което означава набавявне на нови свежи обекти. И съответно терен, където да се развихрят фантазиите. Алтернативите вече ги знаете: хотелска стая, природа (само през лятото), автомобил. Абе... затворен кръг.
Иво Сиромахов написа:Мъжете много ценят окуражителни фрази...
Ами... до там го докарахме. Че в последните години българският мъж страда от липса на самочувствие е видно. Дори старата слава на черноморския „гларус” вече не помага. Притиснат от обстоятелствата, българският мъж вече няма вяра в собствените си възможности (и то далеч не само в секса!) и разчита повече на ласкателствата. За да се получи нещо, някой трябва непрекъснато да го хвали. А казват, че жените били суетни...
Иво Сиромахов написа:46 процента признават, че си представят колежката без бельо
Твърде тривиално. И сигурен признак за бедна фантазия. Днес е по-трудно (но и по-вълнуващо) да си представиш една жена по бельо. Щото днес модата диктува желязни правила: за да се видят гащичките (ако изобщо ги има), трябва да се разтвори дупето. Но това е възможно чак на финалната фаза, когато фантазиите отстъпват пред суровата реалност.
Иво Сиромахов написа:29 процента от запитаните мъже мечтаят за секс в самолет
Резонен е въпросът, защо е толкова нисък този процент. Казват, че било вълнуващо изживяване... А останалите 71%?
Ами те просто изпиват страх от летене – толкова непреодолим, че даже собстените им фантазии не могат да го надвият. Жалко е! Та нали повечето момченца желаеха да стават пилоти. Защо ли в една по-зряла възраст на мъжа, мечтите отстъпват на разните му там фобии? Лошо е когато бариерите са вътре в нас.
Иво Сиромахов написа:11 процента от българските мъже мечтаят за филмова кариера в порноиндустрията
Това ми прилича на отчаян опит за бягство от проблените и изобщо от действителността. В киното нещата не са това, което са, нито в театъра. Там има роли, които се изиграват и филмът или спектакълът просто... свършва. Ами сега? Изобщо аз не разбирам шекспировото „
Животът е сцена и във него е всеки актьор”.
Иво Сиромахов написа:Дълбоко в подсъзнанието си всеки българин си мечтае да вкарва под оглушителния рев на агитката
Няма какво да си кривим душите. Ясно е, че по този начин българският мъж избива своите комплекси. В последните няколко години, дали заради състоянието на българския футбол или поради други причини, стадионът, тази ограничена територия, този естествен отдушник на напрежението (не само сексуално) като че ли отесня и излишъкът потече по пътищата на републиканската пътна мрежа. За съжаление...
Онази другата статистика за дамите не смятам да коментирам. Защото българският мъж толкова е затънал в блатото на своите нерешени проблеми, че едва ли са му останали сили да материализира безспорно по-изтънчените фантазии на дамите. Но няма страшно, точно тогава се появяват автори като Иво Сиромахов и с претенциите, че знаят отговорите на много въпроси, ни заливат с потоци информация под формата на „съвети”.
И хората четат ли, четат...
И пробват ли пробват... (т.е. прилагат на практика прочетеното)
Но все нещо не се получава...
Ефектът е никакъв, понякога дори обратен!
И увлечени в експерименти, хората забравят, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се.
Тъжно, много тъжно. Къде тук видяхте оптимизъм, г-н Сиромахов?
