След като Маринър мисиите съставени от прелитащи и орбитиращи край Марс сонди завършват успешно задачите си и доставят хиляди изображения разкриващи геологична активност в миналото. Маринър 9 за разлика от предишните сонди от сериите не е сонда еднодневка, а е пригодена да гравитира в около планетна орбита В непосредствена близост до планетата за нещастие или щастие. Марс е обхваната от гигантска пясъчна буря (ако не знаете на Марс има крехка атмосфера и климат), която пречи на сондата да направи каквито и да е снимки. След няколко седмици когато прахта започва да се разчиства учените с изумление получават снимки с 4 тъмни точки показващи се през прахта. Предполагат, че това са вулкани и се оказват прави. Най-големият от тях е кръстен Оломпос Монс, висок е 23 километра, разстоянието от кратера до единия му ръб е близо 500 километра а кратера е с размерите на Франция. Следва откриването на най-голямото известно геологично образование, Долините Маринерсис с дължина 8400 километра, ширина варираща до 160км и дълбочина около 10 км учените са любопитни да се докоснат до повърхността на самата планета.
Мисиите Викинг са съставени от две сонди, всяка съставена от орбитиращ модул и сонда пригодена за кацане на повърхността. Първостепенни задачи на сондите е да заснемат висококачествени изображения и да изберат място за кацане на сондите който, от своя страна, да вземат проби от атмосферата, повърхността и да изследват за наличието на вода и микроорганизми и наличието на живот. Викинг 1 е изстрелян на 20 Август 1975, пристига на червената планета на 19 Юни 1976 и започва да разузнава, На 20 Юли 1976 година сондата Викинг 1 се отделя успешно от орбиталния модул и успешно се приземява.
Викинг 2 е изстрелян на 9 Септември 1975, пристига на 7 Август 1976 и се приземява на 3 Септември 1976 година. Преди това орбиталните комплекси са заснели цялата повърхност на Марс с резолюция 150 на 300 метра като минималната орбита е била на 300 км. от повърхността. Орбиталният модул на Викинг 2 е изключен на 25 Юли 1978 след 706 обиколки около Марс, а орбиталният модул на Викинг 1 остава в употреба до 17 Август 1980 година и след повече от 1400 обиколки около планетата. Комуникациите с Викинг 2 прекъсват на 11 Април 1980, а с Викинг 1 на13 Ноември 1982. През това време сондите са предали повече от 1400 снимки на повърхността.
Викинг 1 Орбитален модул:
http://nssdc.gsfc.nasa.gov/planetary/im ... ecraft.jpg
Викинг 1,2 сонда:
http://nssdc.gsfc.nasa.gov/image/spacec ... _model.jpg
Комуникациите със сондите са отнемали по 18 минути докато сигнала стигне от сондата до командния център и обратно. На осмият ден след приземяването си Викинг едно прави монументален тест, моторизирана ръка взима проба от почвата и я изследва. Вътре във Викинг към данните са добавени хранителни вещества и резултатът е незабавен, от пробата се отделя газ какъвто съответства на газа отделян от земния бактерия. Учение са въодушевени защото резултата потвърждава живот на Марс. Провеждат друг тест за органични материали, суровата материя от която е изграден живота, но за тяхно съжаление резултатът е отрицателен. Местят скали, копаят на други места с надеждата че са попаднали на стерилен образец, но в крайна сметка резултатът навсякъде е един и същ – негативен. Само с онзи един резултат надеждите им за живот на Марс са разбити. Обясняват първия резултат с химична реакция на корозивни материали в почвата породени от интензивната ултравиолетова радиация от слънцето. На някой от първите снимки цвета на атмосферата е бил като земния, което също е въодушевило много учените, но се е оказало, че камерата не интерпретира синият цвят както трябва и всъщност е череникаво.
Снимки:
Долините Маринерсис:
Гигантско снимки на Марс: Викинг приближавайки, виждат се ледените шапки:
http://photojournal.jpl.nasa.gov/jpeg/PIA00407.jpg
Марсиански изгрев над Утопиа Планитиа, мястото където е кацнал Викинг 2, снимката е направена на 14 Юни, 1978
аз смятам че това е най-здравото творение на човека, при все че компютърът му е с по слаба изчислителна мощ от на калкулатор днес.......
