Гении или психично болен

Зная едно, един факт.
АЗ СЪЩЕСТВУВАМ.Съществувам тук и сега!!!
Живея в град – краен квартал.Тишина.Отпивам глътка кафе и продължавам нататък. Напоследък много ми се събра.Дали кафето е горещо или нещо друго дразни рецепторите ми за болка. усещам я. полкова близка и толкова далечна - Болка.нова глътка кафе – нова мисъл.Времето.разбира се че то не ми е достатъчно. Аз го мразя. То винаги не ми стига, а съчетано с болката се превръща в най ужасният ми кошмар. Напоследък сънувам кошмари. Събуждам се с пот на челото и сълзи в очите. Моля се това което сънувам да не е реалност. Все пак Бог е този който не чува молитвите ни когато се молим, така че нямам особени надежди.Нова глътка кафе – нова сцена.Ходя по улицата – навел глава, нещо в мен се е пречупило. Лошо нещо е комбинацията между болка и време, особено когато времето е изпълнено с болка. Сядам в едно кафене. Времето ми тече бавно – минутите са часове, часовете – дни… Размисъл. Отдавам се на нея запалил поредната цигара.Мисли прелитат в главата ми. Има нещо което не ми излиза от главата и не ми дава мира. Не мога да го повярвам и проумея. Не мога да го осъзная. А именно – загубата. Сигурно като четете това ще си помислите че съм поредния сбърканяк, чиято приятелка го е зарязала. И сте напълно преви да си го помислите.Започвам да се самосъжалявам ! НОВА ГЛЪТКА КАФЕ. Съжалението е за слабите.Усмивка се прокрадва по лицето ми.Изпълнен с увереност забивам фаса в пепелника…
…и паля нова цигара.Не мога да се преборя с проклетата болка. Тя разцепва мозъка ми.дано горчевината на дима я заглуши поне малко!
нова дълбока дръпка. Вдишвам отровата. Поглеждам ръката си – дясната и виждам белега от загасен в плътта фас.Да. този белег ми е от деня когато тя скъса с мен. Поне разбрах че физическата болка е нищо в сравнение с психическата. Тази която е в мозъка ти, кошмарите ти, болката която не те оставя да заспиш! Вече втора седмица съм сам и все едно живея в черно бял филм. Нищо не може да ме развесели. Само горчевина. Дали на цигарата или на отношенията на хората, няма значение…

хора даите си мнението за това кото съм написал.то е от тетрадката на най добрия ми френд от даскало. днеска го видях и направо ме хвана страх за него...

напоследък на пича му се събраха повечко гадните събития, явно се разтоварва като пише. кажете кво да правя. ако мислите че темата е безмислена кажете да я изтрия. :arrow:

Мнениеот **Pichaga** » Чет 04 май 2006 16:27

ако пича е в диапазона 16-22 г. ще му мине без последствия

нищо му няма, нищо фатално не се е случило

Еййй- не така !!
Обикновено това е възрастта , когато всички си мислят ,че ако скочат от високо и ще накривят на шапката на останалите!
Може би приятелите му трябва да са около него в такъв момент....

Мнениеот **emils** » Чет 04 май 2006 17:10

колко време са ходили заедно? някой беше казал, че колкото години си бил с един човек, след това преживяваш раздялата с него същия период в месеци (3 години - 3 месеца). така било и ако отказваш цигарите

Катерина написа:Еййй- не така !!
Обикновено това е възрастта , когато всички си мислят ,че ако скочат от високо и ще накривят на шапката на останалите!
Може би приятелите му трябва да са около него в такъв момент....

катеринке, мъжете не си говорят да такива работи :oops:

най-много да го посъветват да отиде да "забие" нещо друго :69: или пък да се :drunk

бих посъветвал колегата да си приказва с приятелки по този въпрос.
и да помни максимата, че жените били като автобусите - винаги идва следващия! а пък предишната да го :blow job
горе главата! no pasaran!

Ама кой говори да ронят сълзи с него .
Нека се напият ... или да ходят да изчукат по някое чуждо гадже

ами ходили са заедно/пича и бившата му/ 3 год и 6 месеца.той е на 19 а тя е една година по малка от него - 18. гледам да съм около него и да го контролирам да не направи някоя глупост.примерно вчера на отиване до едно видинско село щяхме да се намърдаме под един тир. после аз карах на връщане... След като спряхме да си сменим местата(аз да карам) аз го питам: кво праиш бе ? добре ли си? гледам ръцете му треперят и без да ми каже нищо сяда на седалката до водача.
нямам идея какво да правя с него. такова нещо за първи път виждам

на мен два пъти ми се е случвало подобно.по 6 месеца бях пиян.

Мнениеот **emils** » Чет 04 май 2006 17:36

пича явно е чувствителна душа - личи си по написаното от него. макар че и на мен ми е идвало да изливам душата си по подобен начин :wink:

ама в последно време претръпнах нещо

все пак ти ме подсещаш за една друга подобна тема, която мислех да отворя тук - "сбъркалили са се нещо напоследък жените?!..."

п.п. подкрепям ваското1 по-долу. да приказва колкото може повече, че да не таи в себе си чернилката :!:

и вземете да си направите няколко екскурзии из страната

опитай се да го накараш да говори повечко. а ти слушай!
важно е в такъв момент да знаеш че има до тебе някой който може да те слуша. и го интересува!
гледай да си повечко време около него ама недей да му показваш че си много загрижен защото в такъв случай ще го подтикваш да прави повече глупости. просто бъди там дискретно-без много намеса освен ако не е необходимо.
всички сме били там-ще му мине!

Мнениеот **Tishku** » Чет 04 май 2006 17:58

Според мен не е психично болен... просто е по-чувствителен... което по свое му никак не е лошо, само дето сега дълго време ще страда! Кофти случка, но и това става понякога... Щастливия край май само в приказките го има... Сега явно има нужда от приятел,който го разбира и с който може да споделя болката си.Пазете го ,че в такива моменти може всичко да се очаква от него...Дет се вика - болката е по-силна от него!
От това което е написал разбирам,че май е загърбил всичко и сега се е отдал изцяло на болката, което никак не е хубаво! Аз обаче намирам и хубавата страна... също като мен той е избрал в разцвета на живота си да създаде сериозна връзка, вместо постоянния купон и всичко останало.. сега ще има шанса да оползотвори младините си подобаващо.
Вярно любовта е по силна от всичко,но не винаги носи само добри усещания. Понякога се питам.. правим сериозно връзки сега (от17 до 20г.) и точно когато им е времето, ние тъгуваме , скърбим и се затваряме в себе си за да размишляваме... Пожелавам му по скоро да си върне усмивката и да го дава по така... Има ли замесена любов, логиката отива на последно място...

SnowMaster написа:на мен два пъти ми се е случвало подобно.по 6 месеца бях пиян.

и аз така го преживях даже имаше и странични ефекти ... :lol:

Отначало щях да напиша след 2 семдици ще е като нов,ама като прочетох ,че 3 години са ходили,май няма да му мине скоро.Излизайтае повече и не го оставяй да се подсеща много често заа таа оФцЪ :idea: