Зная едно, един факт.
АЗ СЪЩЕСТВУВАМ.Съществувам тук и сега!!!
Живея в град – краен квартал.Тишина.Отпивам глътка кафе и продължавам нататък. Напоследък много ми се събра.Дали кафето е горещо или нещо друго дразни рецепторите ми за болка. усещам я. полкова близка и толкова далечна - Болка.нова глътка кафе – нова мисъл.Времето.разбира се че то не ми е достатъчно. Аз го мразя. То винаги не ми стига, а съчетано с болката се превръща в най ужасният ми кошмар. Напоследък сънувам кошмари. Събуждам се с пот на челото и сълзи в очите. Моля се това което сънувам да не е реалност. Все пак Бог е този който не чува молитвите ни когато се молим, така че нямам особени надежди.Нова глътка кафе – нова сцена.Ходя по улицата – навел глава, нещо в мен се е пречупило. Лошо нещо е комбинацията между болка и време, особено когато времето е изпълнено с болка. Сядам в едно кафене. Времето ми тече бавно – минутите са часове, часовете – дни… Размисъл. Отдавам се на нея запалил поредната цигара.Мисли прелитат в главата ми. Има нещо което не ми излиза от главата и не ми дава мира. Не мога да го повярвам и проумея. Не мога да го осъзная. А именно – загубата. Сигурно като четете това ще си помислите че съм поредния сбърканяк, чиято приятелка го е зарязала. И сте напълно преви да си го помислите.Започвам да се самосъжалявам ! НОВА ГЛЪТКА КАФЕ. Съжалението е за слабите.Усмивка се прокрадва по лицето ми.Изпълнен с увереност забивам фаса в пепелника…
…и паля нова цигара.Не мога да се преборя с проклетата болка. Тя разцепва мозъка ми.дано горчевината на дима я заглуши поне малко!
нова дълбока дръпка. Вдишвам отровата. Поглеждам ръката си – дясната и виждам белега от загасен в плътта фас.Да. този белег ми е от деня когато тя скъса с мен. Поне разбрах че физическата болка е нищо в сравнение с психическата. Тази която е в мозъка ти, кошмарите ти, болката която не те оставя да заспиш! Вече втора седмица съм сам и все едно живея в черно бял филм. Нищо не може да ме развесели. Само горчевина. Дали на цигарата или на отношенията на хората, няма значение…
хора даите си мнението за това кото съм написал.то е от тетрадката на най добрия ми френд от даскало. днеска го видях и направо ме хвана страх за него...

