Преди 60 години – ударно започва един световен успех.Отбелязваме – 8 март 1950 година. Това е началото на един световен успех. На този ден от поточните линии във Волфсбург слизат първите десет Транспортери. Точно шест години по-късно след около 160 000 произведени екземпляри, производството се поема от новопостроената фабрика в Хановер. До 1967 година в Германия ще са произведени повече от 1.83 милиона VW-Bulli („Бичето” - каквото е галеното име на
модела) от първото поколение – и над 10 милиона до днешна дата от всичките му генерации.
Първите осем произведени на ръка автомобили от новия Транспортер, който носи вътрешнозаводското наименование “Typ 29” вече са факт, когато през март 1950 от поточната линия слизат първите Транспортери Typ 2 “T1”. Шестте товарни вана и двете комбита от прототипната серия са служели за презентационни цели – както за задоволяване на интереса от страна на клиенти, така и за комуникация с пресата.
През пролетта на 1950 година обаче нещата стигат доста по-далеч. Познанията и опитът от изминалите години на разработки придобиват реални измерения. Част от този процес е и решението Транспортер да бъде произвеждан не както първоначално
е било замислено – на платформата на «Костенурката» Typ 1 - а на собствена, усилена подова група.
Възприема се техниката на лекия автомобил на Фолксваген. Двигателят и скоростната кутия се базират на немските стандарти за задвижване. Цели 25 конски сили в новото типово одобрение получават задачата да транспортират респектиращите 750 килограма полезен товар. По този начин, не непременно превъзходно моторизиран, новият Транспортер започва да изпълнява надеждно и без никакви забележки работата си още от първия ден.
В началото достъп до товарната зона от 4,6 м3 осигурява двукрила странична врата отдясно, а от юни 1951 година като опция се предлага такъв комплект и за лявата част на каросерията. Достъпът през задната част на автомобила остава като опция -
задна клапа. Голямата като хамбар клапа на двигателя позволява единствено да хвърлите поглед към дълбините на двигателното отделение, в което се помещавали и резервното колело и резервоарът за гориво. Това се променило през 1955 година,
когато резервното колело вече се фиксира зад предните седалки, клапата на двигателя се „свива” наполовина и една нова клапа с прозорец над двигателното помещение осигурява достъп до товарната зона.
Към този момент Транспортер получава вече и „климатична инсталация”. Занапред всеки автомобил се сдобива с малък надвес над тавана в челната част, през който свеж въздух може да бъде отвеждан към вътрешността на купето. Освен това серийно се изпълнява комплектно табло от ламарина. Това нищо не променя по отношение на вътрешното забавление. Шофьорът получавал информация за състоянието на бордната апаратура посредством скоростомер и четири контролни лампи; отчитали се скоростта, мигачите, дългите светлини, налягането на маслото и зареждането на акумулатора.
Все пак било създадено място за опционално радио, пепелник, дръжка, часовник (който пък става серийно оборудване на произвеждания от 1951 вариант Samba), както и датчик за горивото, който от 1961 година се грижи за това, да не се гадае за остатъчното количество на горивото. Допреди това, на шофьора му се налагало да отваря резервното кранче под седалката си, винаги, когато двигателят, който междувременно постигал вече 34 конски сили мощност, започвал да „хълца”.
На други нововъведения моделът започва да се радва в началото на 60-те години. Така например за шофьора вече се предлага единична седалка, която дори се регулира. Благодарение на това, дори по-дребните „пилоти” намирали за себе си
удобна позиция. Най-забележителното обаче е новото повишаване на мощността на двигателя. Първоначално замислен във връзка с експорта за Америка, новият боксер с 42 конски сили се предлага от 1963 година вече и в Европа. За първи път с
двигателя, чийто работен обем е 1.5 литра, с ненатоварен автомобил от модела се „разбива” бариерата за скорост от 100 км/ч.
Две години преди края на производството на първия модел инженерите добавят още 2 конски сили към мощността на двигателя. Освен това електрическите уредби на всички версии на Транспортер вече работят серийно на напрежение от 12 волта. През
юли 1967 година, след 17 години производство на първото поколение от Транспортер, моделът спира да се произвежда в Германия. В Бразилия на свой ред, където Т1 започва паралелно да се произвежда от 1957 година, той е в производство до 2000
година. Общото продукция от фабриките в Германия, Бразилия и Мексико на първото поколение Транспортери възлиза на 2,9 милиона автомобили.
източник:
Българската пътна мрежа