Първообразът на стихотворението на Пенчо Славейков "Даваш ли даваш Балканджи Йово" е народна песен от Просеник, Серско.Песента е лазарска и за първи път е представена на широката общественост от Стефан Веркович в изданието му "Народни песни на македонските българи" ( „Народне песме македонски бугара“) издадена в Белград през 1860г. като христоматийна песен номер 199 и има следното съдържание:
199. * * *
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Та му отсекоха едната ръка,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Отсекоха му и другата ръка,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Море, отсекоха му едната нога,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Море, отсекоха му и другата нога,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хуава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна си не давам на турцка вера.
Те му искараха едното око,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море глава си давам, войвода,
Яна си не дам на турцка вера.
Та му искараха и другото око,
море та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Та го юзеха хубава Яна,
та го качиха на ройна коня.
Море, Яна му вели, вели, говори:
- Остани сбогом, брат ми Никола!
- Айде сос здравие, хубава Яно!
Ноге си немам, да те испрата,
ръке си немам, да те пригърна,
очи си немам, яз да те вида.
тук и тук
Според академик Димитър Ангелов в изданието му "БЪЛГАРСКОТО САМОСЪЗНАНИЕ В ПЕСЕННИЯ ФОЛКЛОР ОТ МАКЕДОНИЯ" тук и тук:
Ако за българската жена - за нейните теглила и оскърбления, се отделя много място в песенния фолклор, не по-малко релефно е отразен в народните песни образът на българина, както личи от многобройни, предадени чрез слово и звук епизоди. И българинът е отвличан, измъчван, убиван в условията на робската действителност. Невръстни деца се отнемат от дом и семейство, за да ги правят еничари, млади момци са оковавани като роби наред с девойки и невести.(43) Брутална е разправата с всеки, който дръзне да се противопостави на вършения произвол. Потресаващ пример, отразен в песен, разпространена сред македонските българи, е жестокото осакатяване на Никола поради отказа му да даде сестра си „хубава Яна на турска вяра".(44) Песен под чието въздействие, както се знае, е създадената от Пенчо Славейков вълнуваща творба за
„Балканджи Йово".
Отговор на въпроса защо Пенчо Славейков е редактирал народната песен дава Ваня Колева в статията си "КНИГА НА ПЕСНИТЕ" НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ - МЕЖДУ ФОЛКЛОРА И МОДЕРНОТО СЪЗНАНИЕ тук:
Съкращаването на стихове от блоковата структура, представляваща видовете материални загуби на персонажа, изредени след обобщаващия стих “оттогава добра кяра не чиним”, в песен № 39 - “Откак сме се, тънка Яно, слибили”, довежда до своеобразно универсализиране на нещастието, на фона на което предполагаемото проклятие над невестата прераства в знак на разпадащия се свят, съизмерявайки се със специфичен катаклизъм. Отново чрез съкращаване - този път на оригиналното начало, в песен № 43 - “Море Недо, мила керко”, се постига туширане на демонстрираната в оригинала театралност, картината се динамизира, което довежда до изостряне на представяната кризисна ситуация.
Аналогичен е резултатът вследствие на окрупняване на въпросите и отговорите в структура, представяща единичен акт, за разлика от оригинала на песен № 44 - “Керко, мила керко”, където те следват в ред комуникативни актове, утежняващи според Пенчо Славейков формалния строеж. На този принцип е подчинена редакцията на христоматийната песен № 186 - “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”, диаметрално отдалечена от първообраза у Стефан Веркович.
Както можем да видим и в народната песен, и в стихотворението на Пенчо Славейков, обръщението към предводителя на турците е "войводо"."Войвода" е военна титла, носена от началниците на войскови отряди по време на Втората българска държава. Етимологията на думата идва от "вой", съкратено от война, и "вода" - водач. Давала се по време на война и не се наследявала. Главният военнокомандуващ на царските войски се титулувал Велик войвода и практически замествал владетеля в командването на войската.(цък )
Изхождайки от етимологията на думата, а не от общественият сан ( които сами по себе си са две различни неща), можем да заключим, че обръщението е правилно употребено в конкретния случай, т.к. се има в предвид "военен водач".
Искрено се надявам да съм бил полезен.
Поздрави
knight-errant
