georgipass написа:Значи чува се някакво скърцане от предно ляво колело ,все едно съм натиснал спирачки

Който питах досега ми каза,че е въжможно да е от лагера,но пък да скърца чак?!А и не винаги се чува,тоест когато му скимне

Да се ориентирам ли към лагер или да проверя накладките дали не опират

Здравей, може да скърца всичко (включително и седалката ти). Като се разскърца покарай на отворен прозорец покрай стена или друг отразител на звука и почвай постепенно да натискаш спирачката (постепенно променяй усилието). Ако звука се променя (може и да изчезне) си прегледай накладките. Моите отдясно си скърцат на воля от едно известно време, отначало не скърцаха, не са и износени (за смяна), но така гадно скърцат, скоро няма да издържа и 'ше ги махна.
Лагера можеш да го усетиш като я вдигнеш на крик и освободиш от скорост и повъртиш колелото, после можеш да просто да свалиш гумата и да видиш накладките. Директното 'ориентиране' към лагера е полуневъзможно пътя минава през накладките и спирачния апарат.
Мисля, че ти няма нещо толкова страшно, ето ти една моя истори за успокоение.
Аз от две години проклинам един монтьор, който реши да види какви точно са ми прясно сменените тампони на макферсоните и ми отви левия да го разглежда (баси мамата, такъв не бил виждал 'феби', кво не му беше виждал, не знам). След около седмица се разскърца нещо, в ляво, отпред. То скърца - аз псувам оня монтьор и така две години. Не издържах, купих всичко за отпред (амортесьори, тампони, абе всичко) и го смених собственоръчно (да се и в сръчните р'ъце). Излизам за едно пробно и пак скърца, идеше ми да се засиля в некое дере. Спирам и седя не смея да мръдна, почти се просълзих и едни черни мисли, мамата си трака (за к'во се набутвах в нови тампони и се гърчих да ги сменям)! Въздъхнах и си викам 'еми т'ва като в живота, то нищо оправия няма, отварям врата и тръгвам да ставам и ... пак скърца, поразкърших се в седалката и тя м . . . скърца. Егати седалката. И ми стана още по-криво, да ходя ли да му се извинявам на тоя дето го псувах несправедливо две години, да не ходя ли, викам си к'во да му се извинявам, ако почна да му обяснявам за к'во искам да му се извиня 'ше 'земе да ме подгони да ме бие.
Ей с такива тежести в душата на мен ми се налага да живея, та т'ва твойто скърцане е ветер.
Успех