Разликата между 140 на магистралата и 100-120 по първокласен или второкласен между градски път при катастрофа не е фрапираща.
Специално аз като карам погледа ми е по - често в огледалата отколкото напред, настигне ли ме някой пускам го при първа възможност, ако е необходимо намалям, макс в дясно и пускам мигача. На човека може да са му по хубави гумите и окачването, да му е по мощна колата от моята, няма никакъв смисъл да се тътри зад мен и да ме притеснява виждайки го постоянно в огледалото че ми се е закачил на теглича все едно се теглиме с въже.
Не свиркам и не святкам на кола пред мен която не ме пуска когато бързам, макар че се дразня много яко като настигна някой и той да си чопли носа вместо да кара и се влачи като дроб.
Не може планински път, сложил си ризата с вратовръзката и очилцата, захапал със зъби волана на тойотата и 30 км да не отбие в някоя от отбивките да го изпревари колоната, която стана близо километър дълга зад него

А за магистралата, аз съм карал сигурно 5-6 пъти по нея, налагало ми се е в последния момент да не започвам изпреварване на камион, щото някой лети в лявата лента, налагало ми се е и да намалям заради такъв който започна изпреварване и ме засече, но какво от това!? Връщане на газта, спирачки, след малко ще набереш пак но си останал жив със здрава кола и няма да те пишат в новинарските сайтове.
Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите!
Та така, нервите трябва да се пазят и без това стреса е в повече на всички ни