При мен тази кола беше две години от които първата го карах активно, а втората повече стоеше паркиран. Карах си го пак както сега голфа - на повечето места газ в дъно, но той не вървеше толкова много и се движих в интервала 150 - 170 км/ч. С него не помня да съм имал ядове с маслото или ако съм доливал е било малко. Продадох го на приятел. Сега говорих с него да го питам какво е станало с форда и дали съм му взел здравето. Каза ми, че от както е при него е изминал 100 000 км, ремонти по двигателя или турбината не е правил никакви освен подгревни свещи, кара го с масло 15W40, сменя го на 10 000 км. и от смяна до смяна изобщо не го пипа.
Сравняваш несравними неща, в ония години го нямаше още "планираното остаряване", и колите бяха в пъти по-читави, макар и по-маломощни, и с по-малко екстри. 80те и особено 90те години, производителите все още се бореха за овладяване на пазара, и правеха колите качествено, за да надвият конкуренцията. След това, тази необходимост отпадна, пазарът се парцелира, всеки намери своята ниша, и свръхпроизводството започна да си казва думата. Затова започнаха да правят колите чупливи и некачествени, за да се завърта потреблението им. Който не се хваща на тая въдица, получава почти напълно амортизирана кола втора употреба, на неизвестни километри, и още по-неизвестна поддръжка, и си плаща своя дан, закупувайки прескъпи части!
Така че, изобщо не се учудвам, че още отсега харчи промишлени количества масло, качеството на изработка е лошо, както е световната тенденция. Маслото вече е застъпено като всекидневен консуматив, почти като горивото, което, също носи огромни печалби на съответните производители! Само си представям, когато тая кола стане по-продаваема, в интервала около 10те години, какъв маслояд ще е, голф 4 ряпа ще яде пред него
