Ако беше лесно - всички щяха да са чорбаджии

Нюасите са доста интересни - особено тези, които се нуждаят от скъпоструваща машина, за да продължи бизнесът им да върви нагоре (или дори само да се задържат на пазара).
Но тоя лаф "давам хляб"... Бих го коментирал по следния начин:
Трудовият договор е вид СДЕЛКА. Някой продава знанията, уменията и времето си на юридическо лице. Щом има подписана сделка между две страни по презумпция и двете страни са УДОВЛЕТВОРЕНИ. В този ред на мисли, никой никому не "дава" нищо даром. Всеки изпълнява своята част от подписаната сделка. Когато нещата станат неизгодни за някоя от страните - договорът се прекратява.
Виждам и съм наясно с обстановката в страната (и не само в нея, навсякъде стана по-трудно), живеем в кофти времена - доста несигурни откъм всичко. Съгласен съм, че на всички ни е трудно - и на чорбаджии, и на управители всичкоправещи и можещи, и на работници. Трудно е при всеки, решил да си изкарва прехраната по ЧЕСТЕН начин. Неслучайно го пиша с големи букви. Както виждам на някои даже им е ОСОБЕНО ТРУДНО

Като сме започнали да си споделяме - да си кажа и аз - вече работя и Събота. Нещо, което беше
недопустимо за мен допреди да стана началник на себе си

Моето мнение е, че работната седмица трябва да НЕ е повече от 5-дневна, даже да не кажа, че 4-дневна е по-добрият вариант. И друго - нямам вече обедна почивка - ям на крак за 1 мин (понеже се храня бързо по принцип). Но това сам си го избрах, а аз НИКОГА не съжалявам за избора си, дори и впоследствие да се окаже неправилен.

Както обичаше да казва един мой приятел, дето се занимаваше с 15 неща - важното е да си в играта (не може да си на далавера винаги)
