Каква чиста заплата (нето) получавате в София?

[stefan4o]

Stefan4o и теб ще те питам същия въпрос - колко “даваш” заплата и колко хора осигуряваш ( на светло или сиво няма значение ) ?

Съвсем наскоро открих своя фирма. Не планирам да назначавам работници (ако изключим съдружника ми - който ще го назнача съвсем скоро). Аз разчитам само и единствено да работим заедно с него в екип. Не желая да плащам на някого да свърши нещо, което мога да свърша и аз - както и да му сърбам попарата, когато се издъни.

[Petrolhead]

Когато в България се напишат закони, които да регулират отношенията на съдружниците и заимаме работеща съдебна система.

[stefan4o]

А кога "чорбаджиите" ще започнар да оредлагат съдружие на наемниците си, които са се доказали като лоялни и възприели философията на фирмата? Или това го има само в американските филми?

Аз мога да ти кажа кога, ама има ли нужда?

[777]

Само да вметна един нюанс.
Работникът за да получи 1700 лева, работодателят му плаща 2600 лева.
Така че, ако някой се чувства недооценен е добре да знае точно, колко струва на чорбаджията си

Това що за довод е? Значи работникът да си представя, че взема 2600лв, но харчи 1700 - така ли? По същия начин като си купиш телевизор или друга стока за 2000лв може да осъзнаеш, че производителят го е дал за 1000лв или по-малко - изводът е, че си го купил много евтино или че няма да го купиш, защото има много посредници, които несправедливо прибират пари?

[Petrolhead]

Stefan4o и теб ще те питам същия въпрос - колко “даваш” заплата и колко хора осигуряваш ( на светло или сиво няма значение ) ?

Съвсем наскоро открих своя фирма. Не планирам да назначавам работници (ако изключим съдружника ми - който ще го назнача съвсем скоро). Аз разчитам само и единствено да работим заедно с него в екип. Не желая да плащам на някого да свърши нещо, което мога да свърша и аз - както и да му сърбам попарата, когато се издъни.

Знаеш ли че по българското законодателство съдружникът ти може да те изгони от фирмата, даже без да разбереш?
Орташката работа почти винаги приключва със сърдити

[stefan4o]

Сигурно е така.
За орташката работа съм абсолютно съгласен ( хубавото е, че не сме роднини). Каквото и да стане - аз винаги имам резервен вариант Засега се стиковаме доста добре двамата, аз съм от типа хора, които не са конфликтни и са коректни на 100%. Единственото, за което съжалявам е, че не предприех тази стъпка по-рано.

[Petrolhead]

Само да вметна един нюанс.
Работникът за да получи 1700 лева, работодателят му плаща 2600 лева.
Така че, ако някой се чувства недооценен е добре да знае точно, колко струва на чорбаджията си

Това що за довод е? Значи работникът да си представя, че взема 2600лв, но харчи 1700 - така ли? По същия начин като си купиш телевизор или друга стока за 2000лв може да осъзнаеш, че производителят го е дал за 1000лв или по-малко - изводът е, че си го купил много евтино или че няма да го купиш, защото има много посредници, които несправедливо прибират пари?

За да има полза от даден работник, той трябва да си изкара не само парата в джоба, а и осигуровките. Повечето фирми в България не са големи и не им е много лесно да генерират достатъчно печалба за да могат да плащат европейски заплати на работниците си

[stefan4o]

За да има полза от даден работник, той трябва да си изкара не само парата в джоба, а и осигуровките.

Точно така е. Желателно е и някаква печалба да докарва. Трябва и двете страни да са доволни.

[Zdravko Zankov]

Повечето фирми в България не са големи и не им е много лесно да генерират достатъчно печалба за да могат да плащат европейски заплати на работниците си

Нещо да кажеш за големите фирми, които дават стартова минимална заплата? И нон стоп търсят работници? Имена мога да кажа, ма нема смисъл.
Експортно ориентирани, подразделения на фирмите майка по държави в ЕС.

[goppa]

За да има полза от даден работник, той трябва да си изкара не само парата в джоба, а и осигуровките.

Точно така е. Желателно е и някаква печалба да докарва. Трябва и двете страни да са доволни.

Доволството зависи от желанията на страните. Ако шефа иска 10%от заработката на работника всички ще са доволни. Ако шефа иска да спечели от работата на работника колкото му плаща , е доволен само шефа.
Тука хора с 5 души персонал стават милионери. Иначе производителността е ниска

[stefan4o]

Работил съм при човек на принципа 80:20. Аз получавах 80 процента от сумата на сделката. Защото просто моят човек не може да насмогне с работата. Работихме и заедно, двамата и пак бях доволен. Казва ми така: Стефко, спазарил съм еди си каква работа за еди си колко лева. На теб ти давам 80 процента от сумата, за мен останалото, за да си и ти доволен. Той междувременно върши други задачи и си взема оттам пари.
Аз смятам, че това е много правилен начин. Защото ако този човек може да покрие днес 2 задачи по 4 часа (8 часа работен ден), вместо да откаже други 4 задачи, може да осигури работа за двама, като им заплати доста добре, а същевременно да остане и за него нещо. Но това си е лично мое мнение. Познавам и другата крайност - заплатени са ми 50лв. за дадена работа, която е на стойност над 300лв. И това съм го играл, но само веднъж. Повече не го повторих
Та всеки, който има нужда от някого за свършване на дадена задача или постоянно назначен на работа си преценява сам за себе си - колко да му даде като възнаграждение. Съответно после бере плодовете на това.

[Petrolhead]

Ето ви още един нюанс.
Говоря за железа, защото от това разбирам.
Нови, читави струг + фреза + лазер са 1.2 милиона евро. За 10 години това са 10к евро на месец, без лихвите и другите разходи. Чорбаджията трябва да СПЕЧЕЛИ поне 10к евро всеки месец, само за да не му вземат машините. За тези машини трябват 5 човека, които му струват да кажем още толкова. Ток, части, наем и тн, още толкова. Станаха 30к евро печалба, по 6к евро на калпак.
Да не забравяме, на чорбаджията децата още не са яли.

Та, колко от вас знаят как да изкарват по 12 000 лева на месец, всеки месец, 10 години

[Lupender]

Има го и това - сития на гладния да не вярва. Като човек, който дава хляб на 8 души, мога да кажа, че нюансите на Petrolhead не са просто нюанси, а бруталната истина. След 23 години работа, все още не съм я докарал до собствен автомобил и едва сега стигнах да се изнеса в собствен офис. При микро и малките фирми, не говорим за чорбаджия, газда, патрон, управител, президент или нещо друго такова "авторитетно" и предизвикващо завист, а за общ работник в чист вид (вършещ всичко, кеото някой не знае, не може, или не иска). Само такива управители (общи работници) знаят какво е на числото да платиш заплати, осигуровки, наеми, електроенергия, да се разплатиш с доставчици и накрая ако остане нещо за тебе, а често не остава почти нищо... Е, когато има - има, но него (управителя - общ работник) никой и нищо не го защитава - няма КТ, няма синдикати, да не говорим, че няма събота, няма неделя. А що се касае до кадрите, там е много сложно, особено ако не става въпрос за продавачка на гевреци, а за високо специализирана и експертна работа, при която обучението отнема минимум година, а възвращаемост може да се очаква чак след три... Да, нюансите са много важни!

[stefan4o]

Ако беше лесно - всички щяха да са чорбаджии Нюасите са доста интересни - особено тези, които се нуждаят от скъпоструваща машина, за да продължи бизнесът им да върви нагоре (или дори само да се задържат на пазара).
Но тоя лаф "давам хляб"... Бих го коментирал по следния начин:
Трудовият договор е вид СДЕЛКА. Някой продава знанията, уменията и времето си на юридическо лице. Щом има подписана сделка между две страни по презумпция и двете страни са УДОВЛЕТВОРЕНИ. В този ред на мисли, никой никому не "дава" нищо даром. Всеки изпълнява своята част от подписаната сделка. Когато нещата станат неизгодни за някоя от страните - договорът се прекратява.
Виждам и съм наясно с обстановката в страната (и не само в нея, навсякъде стана по-трудно), живеем в кофти времена - доста несигурни откъм всичко. Съгласен съм, че на всички ни е трудно - и на чорбаджии, и на управители всичкоправещи и можещи, и на работници. Трудно е при всеки, решил да си изкарва прехраната по ЧЕСТЕН начин. Неслучайно го пиша с големи букви. Както виждам на някои даже им е ОСОБЕНО ТРУДНО
Като сме започнали да си споделяме - да си кажа и аз - вече работя и Събота. Нещо, което беше недопустимо за мен допреди да стана началник на себе си Моето мнение е, че работната седмица трябва да НЕ е повече от 5-дневна, даже да не кажа, че 4-дневна е по-добрият вариант. И друго - нямам вече обедна почивка - ям на крак за 1 мин (понеже се храня бързо по принцип). Но това сам си го избрах, а аз НИКОГА не съжалявам за избора си, дори и впоследствие да се окаже неправилен. Както обичаше да казва един мой приятел, дето се занимаваше с 15 неща - важното е да си в играта (не може да си на далавера винаги)

[К.Одаджийски]

Ние сме двама, аз съм работник, братчеда е началник, работим един до друг, дори се преработваме и двамата, това се промени последния месец щото в крайна сметка и здраве трябва да остане. Последно за заплата говорихме когато почнах при него преди 7 години. Тогава беше 40 лв на ден, въпреки че не сме говорили повече за пари не работя още за толкова. Човекът се съобразява спрямо условията и ми държи адекватна заплатата и винаги казва, че ако изкараме ще има за всички. Плаща ми се в края на всяка работна седмица. За 7 години веднъж не ми се е наложило да му кажа, че днес е време за заплата, плаща се на момента. Винаги при добра седмица с изкарани повече пари има бонус. Моята заплата е чиста, осигуровките са от него, разходите за сервиза са от него, разходите за строеж на новия също са от него.
Имаме разбирателство, работим здраво, изкарваме добре и се държим повече от коректно един с друг. Аз не гледам да клинча от работа, той не клични със заплащането и всичко е точно. Отдавна имаме нужда от трети човек, още не сме търсили защото сервизът е тесен и няма да има място, а и трети човек с неговите разходи за заплата и осигуровки поне първата година няма да може да ги изкарва и ще трябва да се преглътне загуба и дано този третия не напусне тъкмо като вземе да си изкарва заплатата