Прибирах гаджето в тях вечерта, нямаше никакви коли. Спирам аз на едно светофарче (на Ботев и Симеон), оглеждам се, с километри няма коли, и тръгнах, като първата пряка завивам вляво. Обаче в следващата пряка (отдясно) се скрили гадовете (изобщо не се виждаха

) и махат доволно с палката. Аз обаче се направих на ударен, и си завих наляво с мисълта, че няма да ме гонят. След малко обаче гледам в огледалата лампи, светлини... Беше зима, и уличките м/у блоковете бяха заледени, така че бях уверен, че няма да ме стигнат

Оттам газ, ръчни, из квартала, и ги изгубих. Тъкмо намалих, за да спра някъде, и докато търся подходящо място, гледам в огледалата ладичката на врати идва от един завой. Викам си "брех, не се отказват", и там пак газ, ръчни... Въртях само из квартала, защото не смеех да изляза на главна улица със светофари, за да не ме отнесе някой тролей. И така по едно време се озовах близо до мястото (на 1 пресечка), от където тръгнахме. И тогава пред мен изкочи един чичко полицай с пистолет от храстите. Аз през цялото време си мислех, че ме гонят двамата, пък той в ладата бил само единия, а другия явно е обикалял квартала... Оттам нататък всичко се разви като по Хамериканските екшъни, с изключение на happy end-a, който в моя случай беше чисто български... Предполагам се сещате...