Здрасти
faf4o, как си бре човек?
Устискваш ли днес

? Радвам се че си започнал тази битка, макар и заради облог. Не се подавай на изкушението на Лукавия

.
Ще споделя

ненакратко за моята борба с цигарите. Интересното е, че независимо, че като малък мразех тютюнев дим и дори се е налагало гостите ни да пушат извън стаите все пак в ученическите години ок 8-9 клас пропуших. По принцип трудно съм надхвърлял 1-на кутия дори в "най-тежките" дни. Борбата за спиране започнах, като си налагах воля да не пуша през почивните дни, оставяйки кутията на работа, е не че съм отказвал, ако се е случило настойчиво да ме почерпят. Но така или иначе това си беше сериозна крачка към следващия етап. След известно време започнах да се дразня, че прибирайки се от работа дрехите ми миришат на ке.еф. Намалих бройката, която пушен на ден до към 4-5 цигари и тогава започнаха да ме занасят колегите-пушачи, че съм пишман пушач или че съм несериозен, че пуша колкото да се броя за такъв, а непушачите ми казваха че пуша от келешлък(

ти си от моя роден град и предполагам разбираш смисъла на тези чуждици). Така влачих нещата до преди година и 11-на месеца, когато преболедувах на два пъти в кратък интервал от нещо вирусно(обичайно за сезона и при движение сред повече хора) което ме удари в горните дихателни пътища. Заради тези преболедувания се оказа, че не съм пушил ок 15 дена и реших, че е дошъл момента на истината. Казах си категорично СТОП. Зарязах си окончателно последнта купена кутия цигари в работното си бюро и я извадих почти година след което я подарих на колега пушач, с пожелание да я има за талисман и да се откаже или да си ги изпуши с кеф. Е за съжаление той направи второто.
Та истината, както посочиха мнозина преди мен е да си наложиш воля, да си разсейваш времето когато те налегне вредното желание, като се заниваш с нещо друго и така да достигнеш момента в който осъзнаваш, че това изкушение е заблуждаващо успокоение или удоволствие, а само ти е създавало някаква кратка илюзия. Въпроса е да намериш сили, за да достигнеш момента(според мен е индивидуален) в който да прескочиш психологическата летва,

след това е лесно.
Вярно е, че ми се е случвало и да сънувам на няколко пъти, че пак пуша, егати и кошмара. Добре, че след като се събудех на сутринта се оказваше, че всъщност не се е случило. Важно е и в началния етап, по време на отказването средата около теб да е от хора които не пушат, поне на мен това ми действаше окуражаващо и не ме караше да се подсещам и изкушавам. Подсещай се възможно по-често за положителните страни от отказването,

действа.
Хайде да се спра и с писането, че ще взема да отнеса половината страница.
